Докато лидерите на ЕС и Турция се опитват да приключат сделка за намаляване на нелегалната миграция към Гърция, се трупат нови възражения срещу нея от политици от всички разцветки и правозащитници. На техния фон бъдещето ѝ изглежда все по-несигурно. Това подсказва необходимост за кризисно планиране, ако тя се провали на срещата на върха насрочена за 17 и 18 март.
Да се опитаме да обобщим критиките дотук:
Сделката би била незаконна. Масовите връщания са несъвместими с Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., особено с индивидуалното право на убежище и с принципа на non-refoullement (забраната за насилствено връщане). Част от критиките са за това доколко Турция може да бъде приета “сигурна трета страна” по смисъла на цитираната конвенция, която тя прилага с териториално ограничение. Всичко дотук може да послужи сделката да бъде атакувана юридически от нейните противници – правозащитни организации, политически групи, правителства.
Тя е частична. Вероятно би затворила пътя на мигрантите към Гърция и оттам – към прословутия Западнобалкански маршрут, но не дава гаранции, че потокът няма да се пренасочи другаде, вкючително и към България. “Ние винаги сме имали наум възможна фрагментация на маршрута… Приемаме този риск съвсем сериозно”, каза днес Наташа Берто, говорителка в Европейската комисия. Възниква въпросът: Ако потокът се насочи към България, нова среща на върха и ново споразумение с Турция ли ще търси ЕС? И какво ще трябва да предложи на нейните амбизиоцни лидери тогава?
Тя е неизпълнима практически. Освен че е съдебно атакуема, има поне четири държави-членки (Вишеградската група), които са готови да я блокират в Европейския съвет. ЕС не може да гарантира изпълнението на ангажиментите, които поема по нея. Така например либерализацията на визовия режим, обещана на турците, изисква квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и одобрението на Европейския парламент. Отварянето на нови глави в преговорите с Турция изисква единодушие между външните министри на държавите-членки. Точно по тези точки споразумението по принцип от понеделник беше критикувано и от някои правителства, и от най-големите политически групи в парламента. Всички искат диалогът с Турция по миграцията да бъде отделен от процеса на разширяване на ЕС и свързаните с него преговори. Не може спрямо Турция да бъдат прилагани по-гъвкави стандарти, отколкото към другите държави от този процес, както и към партньорските страни като Грузия и Украйна например.
Тя е неморална. Не може Турция да бъде възнаграждавана с отстъпки, точно когато бомбардира кюрдите в Анадола, когато върти нелегална търговия през границата си със Сирия, когато поставя опозиционни медии под правителствен контрол. Още никой не е извадил от чекмеджето въпроса за над 40-годишната окупация на част от територията на държава-членка на ЕС – Северен Кипрър. Не може ЕС да абдикира от задължението да пази границите си и да го поверява в ръцете на “наследниците на Османската империя”, както каза днес бившият премиер на Белгия Ги Верхофстадт. Не може те да решават кой може да влезе в Европа и кой не.