Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
http://www.willemhartman.nl http://www.hadesign.nl http://www.backtomusicevents.nl http://www.houseofwax.nl http://www.houseofwax.nl https://www.cowinter.com

Всичко от категория 'Празни мисли'

Бойко Борисов и да не иска, ще управлява дълго. Колкото повече слушам опозицията му, толкова повече се убеждавам в това.
Целта на политиката е да вземеш властта. А целта на властта при демокрацията е да осъществиш идеите си за обществото.
По нищо не личи, че целта на т.нар. “автентична, градска” и пр. десница е да вземе властта.
Очевидната ѝ цел е да обяснява защо нейният автентично десен файтон симпатизанти е по-добър от друтите подобни файтони.
“Запомни едно – файтонът ми е много по-добър от файтона ти”.
Това е разговор между секти, а не разговор с България.
Това е може би идеологически разговор, но не и политически.
И децата знаят защо загубиха изборите. Защото бяха разединени и непрактични.
Никой не гласува за очевидни лузъри. Ясно е, че те имат само идеи, които не могат да осъществят.
Първото, което автентичната десница трябва да направи сега, е да покаже, че може да печели. Това би и позволило да се надява на електорален потенциал над 4-те процента.
Да печелиш в политиката означава да формулираш разбираема цел и да я постигнеш.
Вместо да критикуват непрекъснато Борисов, да се запитат защо все пак той успява, а те – не.
Борисов казва: ще построим магистрала и строи магистрала. Казва: ще изкопаем метро, копае метро. Хората виждат и пипат, това, което им е обещал и пак гласуват за него.
Да, хората очевидно поставят магистралата и метрото над съдебната реформа. Такива са хората. Не само у нас. Това е реалност, с която истинският политик се съобразява. А не хленчи колко тежка била.
Реформаторите, “Да, България”, Демократи за силна България, все умни, креативни, високообразовани хора, имат достатъчно време пред себе си.
През него нито трябва да строят метро и магистрала, нито да правят каквито и да са реформи, нито да председателстват ЕС, нито да се оправят с Турция, Русия и Западните Балкани.
Те, разбира се, могат и трябва да критикуват как прави това правителството, да предлагат алтернативи – рутинно задължение на всяка опозиция.
Но то не стига. Още повече, че малцина ги слушат. Вероятно вече са забелязали, че вън от парламента означава и вън от медиите – поне от най-влиятелните.
Главното им политическо задължение днес е да мислят как да се върнат в играта. То изисква тиха дипломация, а не шумно говорене един срещу друг пред всеки смилил се да ги покани телевизионен водещ.
Връщането в играта не минава през предъвкване на това, което ги разделя. То изисква работа над това, което ги обединява. Да покажат, че могат да печелят, означава да намерят обща цел, за която на достатъчно много хора им пука и да ни убедят, че знаят как да я постигнат. Това може да не е лесно, но все пак не е като да управляваш.
“Автентичната” десница боледува, разпада се, стопява се, не само у нас. Къде са днес антикомунистическите движения от ранния постсъветски период на Европа?
Тази “десница” (всъщност пъстра смесица от продемократични и не непременно десни движения) беше силна, когато националните цели го изискваха – финансовата стабилизация след кризата през 1996-97 г., присъединяването към НАТО и към ЕС. А след това?
Къде “автентичното дясно” е формулирало нова национал цел? Къде е неговият политически продукт, с който да убеди обществото да я постигне?
Съдебната реформа е безспорно важна цел, но да спечелят избори като
партия около един проблем е малко вероятно и не дава достатъчна перспектива на избирателя.
Дори да приемем, че разнородните “автентично десни” утре магически се обединят, шансът им да минат 4-те процента като коалиция за истински съдебни реформи е минимален. Правосъдието е част от дневния ред на обществото, но съвсем не го изчерпва.
Ако има национално предизвикателство, което може да мобилизира електорат, това е запазването на евроатлантическият курс на страната и изваждането ѝ от периферията на ЕС.
В това отношение истинският опонент на автентичното дясно не е ГЕРБ – при всички критики, които управляващите могат да търпят.
Истинските опоненти са БСП и ДПС, две партии, които в по-голямата си част представляват миналото на България и я теглят назад и надолу.

П.П.: Не знам дали “автентичните десни” забелязват, но в Европа и в България, икономическият растеж се завръща, безработицата и дефицитите намаляват. Този вятър не духа в “автентично десните” платна (метафората е от последната реч за състояниета на Съюза на Жан-Клод Юнкер – б.а). Той, “вятърът”, а не председателят на Европейската комисия, духа в платната на правителството. Защото хората гласуват с портфейлите си. Шансовете да ги спечелиш само с кампания срещу Цацаров и Пеевски намаляват.

Кораби на НАТО вече патрулират между турския малоазийски бряг и съседните гръцки острови в Егейско море. Те ще връщат нелегални мигранти в Турция, само ако са ги спасили от удавяне. Това каза днес генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг пред депутатите от Комисията по външни работи на Европейския парламент.“Хората, които са спасени от НАТО, ако идват от Турция, ще бъдат върнати в Турция”, каза Столтенберг. “Ние няма да връщаме лодките с хора, не сме полицаи на агенцията (Фронтекс, европейската гранична агенция – б.а.) , ще сътрудничим с турските и гръцките власти, те да правят каквото трябва”. Всичко, което НАТО прави в района ще бъде съобразено с националните законодателства на двете страни, каза още Столтенберг. Близо сто хиляди мигранти са пристигнали в Гърция от началото на тази тодина, а 411 са се удавили в морето. Това обяви днес Международната организация по миграцията (МОМ). По данни, които холандскто председателство на ЕС обяви вчера, тазгодишните пристигания са 90 000. На 19 февруари пристигналите по море в Гърция са 90 756, а загиналите и изчезналите са 411, съобщи МОМ. Броят на корабите на НАТО в района варира, “на този етап те са между два и пет”, каза Столтенберг. “Фронтекс, Гърция и Турция ще решават какво да правят с подкрепата на НАТО. Ние няма да връшаме лодките”.

Австрия започва да изчерпва търпението на Европейската комисия и това все повече личи по още дипломатичния тон на нейните говорители. “Ние сме загрижени, че някои държави-членки действат извън рамката, по която сме се споразумели”, каза днес говорителка на Комисията по повод дневните тавани от 3 200 транзитно преминаващи мигранти и 80 кандидати за убежище, които Австрия въведе миналия петък. Комисията е недоволна и че във Виена утре са поканени на сепаративна среща Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Поканата е отправена от вътрешната министърка Йохана Микл-Лайтнер и от външния министър Себастиан Курц. България ще бъде представена от заместник-министъра на вътрешните работи Филип Гунев, министър Румяна Бъчварова няма да пътува за Виена поради заетост, съобщи вътрешното министерство.“Знаем за тази среща. Комисията също няма да участва”, каза днес говорителката по въпросите на миграцията в Комисията Наташа Берто. “Ние искаме всички държави по маршрута (на мигрантите – б.а.) да си сътрудничат заедно”, коментира тя по повод на това, че Гърция не е поканена. Еврокомисарят по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос и холандският министър на миграцията Клаас Дейкхоф в съвместна декларация днес предупредиха за опасност от хуманитарна криза в Гърция, след решението на Австрия и след като Македония затвори границата си за мигранти. Правителството на Алексис Ципрас в Атина протестира срещу австрийските ограничения и изолирането му от срещата във Виена. Гръцката полиция започна да товари на автобуси мигрантите струпали се в близкото до Македония погранично селище Идомени и да ги връща във вътрешността на страната. Аврамопулос, който е грък, заяви миналия петък, че въведените от Австрия тавани са “в ясно нарушение на международните ѝ задължения”. Австрийските власти аргументират действията си с това, че Гърция пропуска много незаконно влезли в ЕС, които през западните Балкани стигат до Централна Европа. Миналата година Австрия е получила 90 000 молби за убежище при бюджет предвиден за 35 000. Освен това австрийците заявяват, че са принудени да търсят национални решения срещу кризата, когато европейските – за организирано преместване на мигранти от Гърция и Италия и за презаселването на бежанци от лагери в Турция – не работят. Комисията е “в диалог с Австрия за мерките, които те вземат”, каза Берто. Те ще бъдан предмет на разисквания и на Съвет на министрите на вътрешните работи в Брюксел в четвъртък, ден след срещата във Виена.  ЕС даде на 12 февруари на Гърция три месеца да подобри контрола по границите си. Ако тя не се справи, останалите страни от Шенгенската зона могат да я изолират, използвайки член в граничния си кодекс, който позволява при постоянни и сериозни слабости на външна граница на зоната, контролът по нейни вътрешни граници да бъде възобновен за две години. Опитът на Виена за сепаративно регионално споразумение за спиране на мигрантите, заобикалящо приетите досега от ЕС решения, следва подобен на държавите от т.нар. Вишеградска четворка (Чехия, Словакия, Унгария и Полша) миналата седмица, където бе поканен българският премиер Бойко Борисов. Той отказа да приеме помощ от тях, за да построи ограда по южните български граници, но по-късно се изказа скептично и за решенията вземани на европейско ниво.

 

Близо сто хиляди мигранти са пристигнали в Гърция от началото на тази тодина, а 411 са се удавили в морето. Това обяви днес Международната организация по миграцията (МОМ). По данни, които холандскто председателство на ЕС обяви вчера, тазгодишните пристигания са 90 000. На 19 февруари пристигналите по море в Гърция са 90 756, а загиналите и изчезналите са 411, съобщи МОМ.

Белгийският праг на бедността е чист месечен доход от 2 100 евро  на месец за двойка с две деца и 1 600 евро за самотен родител с две деца. Оттук социалистическата взаимноосигурителна каса е изчислила, че три на десет деца в Белгия растат в бедност. Родителите им например не могат да си позволят да ги пратят в ясла или в детска градина, защото таксите не са им по джоба, пише всекидневникът “Соар”. Белгия е сред най-богатите държави в ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.