Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Всичко от категория 'По повод'

Няколко наблюдения след тазсутрешното заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент:

-Многопартийна и международна коалиция атакува яростно Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който ЕС наблюдава правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния;

-главните аргументи са: той е дискриминационен спрямо тези две страни, почива на двойни стандарти (корупция и проблеми с върховенството на закона има и другаде в ЕС), резултатите му са слаби, използва се за вътрешнополитически цели, няма ясни критерии за измерване и оценка на напредъка на наблюдаваните, служи на другите държави-членки за претекст да не пускат България и Румъния в Шенген, макар официално да се твърди, че няма формална връзка между МСП и разширяването на зоната без вътрешни граници в ЕС;

-За първи път в деветгодишната история на механизма наблюдаваме толкова мощна и организирана атака срещу него;

-коалицията срещу МСП е на две нива – политическо и национално. Политически тя обединява управляващи и опозиция в България, в нея са представени и основните политически групи в Европейския парламент – ЕНП, С и Д, АЛДЕ. На национално ниво водещи са заинтересованите страни – България и Румъния чрез своите евродепутати, но те получават подкрепа и от свои колеги от Великобритания, Германия, Холандия, Испания. При това сред последните са имена на водещи евродепутати Джефри ван Орден (ЕКР, Обединенот кралство), Софи ин ‘т Велд (АЛДЕ, Холандия) и Хуан Антонио Лопес Агилар (С и Д, Испания). Докато последните двама ясно заявиха, че МСП дискриминира България и Румъния и трябва да бъде прекратен, Ван Орден подчерта, че той е бил замислен като краткосрочно мярка, а продължава да съществува и да не постига целите си. Ван Орден, който беше докладчик за България в Европейския парламент в предприсъединителния период, поиска Европейската комисия да обясни липсата на резултати.

-Защитниците на МСП бяха в соло – представител на службите на Комисията, който ръководи подготовката на докладите й по МСП и известната румънска поборничка срещу корупцията Моника Маковей (ЕКР). Тя подчерта, че механизмът е в полза на гражданите и пречи на политиците. Затова първите го искат, а вторите се опитват да го прекратят.

-В българската миникоалиция срещу МСП са Мария Габриел и Емил Радев (ГЕРБ, ЕНП), Илиана Йотова (БСП, С и Д), Ангел Джамбазки (ВМРО – ЕКР) и Филиз Хюсменова (ДПС – АЛДЕ).

“По разпореждане на министър-председателя и председател на ГЕРБ Бойко Борисов депутати от партията ще внесат в парламента предложение за отмяна на забраната за къмпингуване и паркиране в зона А по Черноморското крайбрежие”.

Ако това съобщение е вярно, то е поредната илюстрация за особеностите на политическия режим в България. Депутатите трябва да са свободно избрани и с независима воля. Те трябва да правят законите, които правителството да прилага, а те да го контролират как прави това.

На практика е обратното. Правителството “разпорежда” на свободно избраните депутати какви закони да внесат и ги контролира как ги приемат. Парламентът изпълнява суверенната воля на премиера. А тя се води от желанията на народа, който го избира и чака от него водачество и справедливост. Това наричам “демократичен абсолютизъм”.

Знам, че звучи абсурдно, но се случва пред очите ни.

Когато Луи ХIV казал “държавата това съм аз”, България е била под турско робство/ османско владичество. Делели са я два века от времената, в които Васил Левски е започнал да подготвя “робите слепи в робската страна” за “чиста и свята република”, а те го питали кого да й “турят за цар”.

Във Франция е била епохата на Просвещението. Оставал е почти век Русо да напише “За обществения договор”, а Монтескьо “За духа на законите”. В България е бил краят на времето разделно, на помохамеданчването. Паисий е написал “История славянобългарска”.

Триста години след Луи XIV и 138 години след “освобождението” мечтата за чиста и свята република на едни българи още е мечта, но меракът на другите да им “турят” цар е бил неколкократно уважен от историята – при това по разнообразни начини.

В последно време един роден цар поданиците му избраха за  премиер, а после го замениха с телохранителя му, който започна да ги управлява като цар. Като “добър цар” от народните приказки и от времената, когато монархиите не са били конституционни, а суверенът е имал неразделна дадена от Бога власт и храненици.

Франция на Луи ХIV е била абсолютна монархия. България на Бойко Борисов е абсолютна република.

Ето някои от нейните особености.

Премиер-слънце. Това е република, в която става абсолютно това, което каже министър-председателят. Министерствата раздали обществени поръчки. Той ги отменя. Висш съдия имал някакви съмнения. Той го смъмря да не се занимава с политика. Парламентът съставил комисия. Той му нарежда да я разпусне. Депутати внесли закон. Той им разпорежда да го изнесат и да внесат друг.

Стабилност. Режимът е непоклатим. Няма мнозинство, но това не е от съществено значение. Всички са доволни от него. Никой не иска да го сменя, дори опозицията. Тя и дебатът са безсмислени и декоративни. Всички са демократи, но никой не иска избори. Те са синоним на опасност и обратното на стабилността. Премиерът винаги побеждава. Луи ХIV е властвал 72 години. Борисов е едва в началото.

Народна любов. Властта е еднолична и абсолютна, но народът си я обича. Той си я е избрал и ако се наложи, пак щ е си я избере. Радва й се, пише й и се снима с нея. И на снимките вижда себе си на власт. Например – с метла в ръка.

Политическа воля. Обикновената демокрация се крепи на правила и институции. Абсолютната – на волята на любимия ръководител. Има воля – има демокрация. Няма воля – няма демокрация. Търговете не се отменят, защото са незаконни, а защото изведнъж са започнали да не му харесват. Палатките могат да се опъват на плажа не защото не пречат на чистотата, а защото той няма нищо против. И никой не смее да му каже “гък”, макар до вчера да е мислил обратно на него. Волята е абсолютна, правилата – относителни. Институциите – също.

Неизбежност. В обикновената демокрация властта има алтернатива. В абсолютната – няма. В обикновената хората имат избор – ако не им харесва този, “турят” онзи. В абсолютната  правят избори, но избор няма. Слънцето е едно.

 

Докато лидерите на ЕС и Турция се опитват да приключат сделка за намаляване на нелегалната миграция към Гърция, се трупат нови възражения срещу нея от политици от всички разцветки и правозащитници. На техния фон бъдещето ѝ изглежда все по-несигурно. Това подсказва необходимост за кризисно планиране, ако тя се провали на срещата на върха насрочена за 17 и 18 март.

Да се опитаме да обобщим критиките дотук:

Сделката би била незаконна. Масовите връщания са несъвместими с Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., особено с индивидуалното право на убежище и с принципа на non-refoullement (забраната за насилствено връщане). Част от критиките са за това доколко Турция може да бъде приета “сигурна трета страна” по смисъла на цитираната конвенция, която тя прилага с териториално ограничение. Всичко дотук може да послужи сделката да бъде атакувана юридически от нейните противници – правозащитни организации, политически групи, правителства.

Тя е частична. Вероятно би затворила пътя на мигрантите към Гърция и оттам – към прословутия Западнобалкански маршрут, но не дава гаранции, че потокът няма да се пренасочи другаде, вкючително и към България. “Ние винаги сме имали наум възможна фрагментация на маршрута… Приемаме този риск съвсем сериозно”, каза днес Наташа Берто, говорителка в Европейската комисия. Възниква въпросът: Ако потокът се насочи към България, нова среща на върха и ново споразумение с Турция ли ще търси ЕС? И какво ще трябва да предложи на нейните амбизиоцни лидери тогава?

Тя е неизпълнима практически. Освен че е съдебно атакуема, има поне четири държави-членки (Вишеградската група), които са готови да я блокират в Европейския съвет. ЕС не може да гарантира изпълнението на ангажиментите, които поема по нея. Така например либерализацията на визовия режим, обещана на турците, изисква квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и одобрението на Европейския парламент. Отварянето на нови глави в преговорите с Турция изисква единодушие между външните министри на държавите-членки. Точно по тези точки споразумението по принцип от понеделник беше критикувано и от някои правителства, и от най-големите политически групи в парламента. Всички искат диалогът с Турция по миграцията да бъде отделен от процеса на разширяване на ЕС и свързаните с него преговори. Не може спрямо Турция да бъдат прилагани по-гъвкави стандарти, отколкото към другите държави от този процес, както и към партньорските страни като Грузия и Украйна например.

Тя е неморална. Не може Турция да бъде възнаграждавана с отстъпки, точно когато бомбардира кюрдите в Анадола, когато върти нелегална търговия през границата си със Сирия, когато поставя опозиционни медии под правителствен контрол. Още никой не е извадил от чекмеджето въпроса за над 40-годишната окупация на част от територията на държава-членка на ЕС – Северен Кипрър. Не може ЕС да абдикира от задължението да пази границите си и да го поверява в ръцете на “наследниците на Османската империя”, както каза днес бившият премиер на Белгия Ги Верхофстадт. Не може те да решават кой може да влезе в Европа и кой не.

 

Засега се очертават две групи възражения срещу нея.

Политически:

-Създава се впечатление, че ЕС заобикаля правилата на присъединителния процес, заради конюнктурната си зависимост от Турция – например с готовността си да отваря нови глави в преговорите, без кандидатката преди това да е покрила задължителни критерии. Но тук има само декларирана готовност, а не свършен факт. Комисията може да започне подготовка за отваряне на нови глави, но решението за това е в ръцете на външните министри на 28-те. Те могат да го вземат само с единодушие.

Ако не го постигнат обаче, Турция може да откаже да изпълни своята част от споразумението. Рискът, който ЕС допуска тук, е да обвърже един дългосрочен процес като разширяването с краткосрочна целесъобразност произтичаща от миграционната криза. Между двете трябва да се направи разграничение, предупреди председателят на Европейския парламент МартинШулц.

-същото целесъобразно съкращаване на процедурите наблюдаваме в съгласието на Европейския съвет да ускори визовата либерализация с Турция с четири месеца. То е подкрепено само с устни декларации на европейските лидери, че, правейки това, ЕС няма да отстъпи от стандартите си.

-С горните две стъпки ЕС подкопава доверието към процеса на присъединяване. Как би аргументирал по-голяма взискателност към по-малки и по-слаби страни-кандидатки като например тези от Западните Балкани?

Турция е трудно да бъде приета за демокрация отговаряща на европейски стандарти. Тя е по-скоро фасадна и има сериозни проблеми със спазването на човешките права и правата на малцинствата, с независимостта на правосъдието, със свободата на изразяване, на събиранията, на медиите. Ако си затвори очите за това (както направи със сделката режисирана непрозрачно от Меркел, Рюте, Юнкер и Туск) ЕС ще загуби морален кредит в преговорите с другите страни от процеса на разширяване.
Не е изключено Турция също да вбие клин между държавите членки, разделяйки ги на “принципни” и “гъвкави” към нея. Лошото е, че европейските институции, или поне Комисията, не изглеждат от принципните с досега опортюнисткото си поведение.

-Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) не искат при никакви условия да приемат бежанци от Турция. Унгарският премиер Виктор Орбан снощи заплаши с вето върху такова решение. Това беше една от причините сделката да не бъде завършена и срещата да приключи с компромисната обща декларация. Орбан обеща пак да наложи вето на следващата среща на върха на 17-18 март, когато се очаква споразумението да бъде финализирано.

-Възползвайки се от ключовата си позиция, Турция успя да наложи на ЕС по бежанския проблем протяжен ориенталски пазарлък с отворен край, в който Европа е молещата страна. Това дава на турските лидери изобилни възможности за медийна хореография с вътрешнополитически адрес. Тя им изгражда положителен образ у дома и разгражда образа на техните партньори също у дома. Турция изглежда силна, Европа – слаба. Турция диктува играта, Европа я играе.

Турският премиер Ахмет Давутоглу вече присъства на почти всеки Европейски съвет, чийто член формално не е. А когато не присъства, страната му е причина за дискусията.

“Сама по себе си тази среща показва колко незаменима е Турция за Европа и Европа за Турция”, каза Давутоглу пред журналисти вчера в Брюксел. “Имаме много предизвикателства пред нас. Единственият начин да отговорим на тези предизвикателства е солидарността. В крайна сметка нашият континент е наш за всички нас. Трябва да видим цялата картина, не само нередовната миграция, но и цялото бъдеще на нашия континент… Турция е готова да работи с ЕС, Турция също е готова да бъде членка на ЕС”.

В шест реда, три ключови послания: (а) Европа не може без нас; (б) Европа е “нашият континент”; (в) Турция е готова за членство в ЕС. И трите са, меко казано, неверни, но са политически факт, сътворен в сърцето на Европа. Нейните лидери не казват нищо по-ясно, разбираемо и убедително.

След това Давутоглу обядва с държавните и правителствените ръководители от ЕС, оставя им на масата списък с искания и ги оставя за няколко часа със задачата “да се разберат по тях”. Изхвърля в коша написания от тях дневен ред, според който в този момент те трябва да дават победоносни пресконференции. Отива да се види с генералния секретар на НАТО и на съвместна пресконференция с него съобщава на света какво е направил – на обяд им оставих моите предложения, те сега мислят, ще се върна при тях на вечеря да видя какво са измислили. Иди после, че вярвай на тази Европа.

Правни:

-Върховният комисариат на ООН по бежанците изрази съмнения, че груповите връщания на мигранти от Гърция към Турция противоречат на прицнипа те да не се връщат насилствено, залегнал в Женевската конвенция за бежанците от 1951 година.

Председателят на Еврпейската комисия Жан-Клод Юнкер смята, че такива връщания могат да бъдат законни възоснова на европейската директива 32 от 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, така че да издържат, ако бъдат атакувани пред Съда на ЕС.

“Амнести интернешънъл” оспори правната основа на такива връщания, изтъквайки, че Турция не може да бъде смятана за “сигурна трета страна” по смисъла на Женевската конвенция за бежанците, следователно те не могат за бъдат законно връщани там.

Комисията днес припомни, че Гърция е признала Турция за сигурна трета страна миналия месец и че правна основа за връщанията може да бъде двустранното споразумение за реадмисия между Гърция и Турция.
Има такова споразумение между ЕС и Турция, което е в сила от 1 октомври 2014 година, но частта му засягаща гражданите на трети страни (каквито са бежанците) ще влезе в сила от юни тази година. Оттогава връщанията ще могат да се правят възоснова на него, каза днес Комисията.

-“Амнести” посочва, че Турция е подписала и ратифицирала Женевската конвенция за бежанците с териториално ограничение – че ще я прилага само към лица бягащи от “последствията на събития в Европа”. Организацията изтъква, че бежанците ще са в опасност в Турция, защото формално тя няма правното задължение да ги третира съгласно изискванията на конвенцията.
Турция обаче подслонява 2,7 милиона бежанци основно от Сирия и Ирак и по думите на премиера ѝ Ахмет Давутоглу харчи годишно по $10 млрд. само за тези от тях, които са в лагери.
“Хюмън райтс уоч” съобщава за случаи в Турция на насилствено арестуване и връщане на хора от неевропейски страни.

Но същата организация посочва, че географското ограничение в прилагането на конвенцията не освобождава турските власти от задължението да спазват принципа на non-refoullement (да не се прилага насилствено връщане).

Един призрак броди около българската прокуратура – на бившия министър на правосъдието Христо Иванов.

Иванов плати с оставка неуспешния си опит за конституционни промени, които биха позволили смяна на главния прокурор Сотир Цацаров и разследване на ръководената от него институция.

Но ето, че по-късно препоръката за “независима проверка” на прокуратурата дойде в доклада на Европейската комисия за правосъдните реформи у нас.

 

Ivanov_Jourova

Христо Иванов като министър на правосъдието с ресорната еврокомисарка Вера Йоурова в Брюксел на 20 октомври 2015 година.

 

Иванов напусна поста си, след като не намери достатъчно вътрешнополитическа подкрепа за това, което искаше да направи.

Мнозинство от 204 депутати подкрепи конституционни промени, които бяха пародия на предложените от него. Цацаров победи. Но проблемите му май не са свършили.

На 17 декември, седмица след оставката на Иванов, премиерът Бойко Борисов изненада българските репортери в Брюксел с “току-що” хрумнала му идея да покани “европейски пратеници” като съветници на българските власти в реформите на прокуратурата.

“Защо да не ни помогнат с двама-трима експерти? Включително и в прокуратурата да отидат двама, които да наблюдават всичко, което се прави”, каза тогава Борисов.

Четиридесет дни по-късно внезапната му хрумка се появи в доклада на Комисията като препоръка. Брюксел приветства готовността на бългаското правителство да приеме помощ.

Това, което Борисов поради една или друга прчина не наложи по вътрешнополитически път (не коментирам причините за това), сега може да дойде като “искане от Брюксел”.

То би било извинителна бележка за премиера пред интересите, с които той очевидно се съобрази, разделяйки се с Христо Иванов.

 

Tsatsarov_Jourova

Главният прокурор Сотир Цацаров и Йоурова в Брюксел на 5 май 2015 година. Снимки Европейска комисия

 

Днес научаваме от говорител на Комисията, че дискусиите с българстата страна около характера на “техническата помощ” от “пратениците” продължават.

Изрично се напомня препоръката от доклада “България да започне независим анализ на прокуратурата, както предвижда правителствената стратегия за съдебна реформа”.

Напомнянията тук всъщност са две: Не само “Брюксел иска”, а и София е обещала.

Който си мисли, че се е отървал от Иванов, може да си е направил сметката без кръчмаря. Защото не става дума просто за бивш министър, а за очаквания на българите и за Европа, която ги подкрепя.

Тук си струва да припомним още два абзаца от доклада:

“Окуражително да се види, че българските съдии говорят открито в подкрепа на реформата в правосъдието”.

“Това е здравословен знак за нова по-уверена в себе си култура, развиваща се сред българските магистрати”.

Така че stay tuned. Предстоят нови епизоди в сериала “Българските съдебни реформи”.