Охи-то май излезе психотерапия, която СИРИЗА направи на избирателите си. Днес гръцкият министър-председател Алексис Ципрас приема всичко, срещу което народът му гласува в референдума на 5 юли. Оттук възникват най-малко пет въпроса: Могат ли партньорите в Еврозоната да се доверят на правителство, което така бързо сменя диаметрално противоположни позиции? Могат ли неговите депутати и избиратели да му вярват? Колко време ще остане на власт това правителство и може ли то да гарантира, че ще изпълни мерките, с които се ангажира? Достатъчни ли са тези отстъпки, като се има предвид колко влоши икономическата ситуация решението за референдума? Ако и тази гръцка програма се провали, кой ще плаща?
Ципрас приема всичко, което преди беше зад “червените линии” – и повишения на данъци, и премахване на бонусите върху пенсиите, и фискални и структурни мерки, и реформи на трудовия пазар, и приватизации. Точно това обеща да не прави в програмната си декларация пред парламента след изборите на 25 януари. Излиза, че референдумът е бил скъпо и рисковано упражнение по национална гордост, по-точно по избиване на пролетарски и националистически комплекси, които да циментират властта на управляващите. Сега те могат спокойно да предадат избирателите си, след като получиха тяхната 61-процентова подкрепа на референдума.
Прибързано е да очакваме край на кризата. Първо да видим дали новите гръцки отстъпки вече са достатъчни за кредиторите. Това ще каже уре Еврогрупата, после – може би и срещата на върха на Еврозоната в неделя. Първите сигнали са положителни. Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер днес е казал, че предложенията този път са добри. Съобщи го пред журналисти лидерът на опозиционната гръцка партия “Потами” Ставрос Теодоракис, който днес се срещна с Юнкер. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че предложенията са “сериозни и заслужаващи доверие”. Оланд обаче е силно заинтересован да няма Grexit. Той твърдо би бил записан като негов европейски провал преди президентските избори във Франция през 2017 година. Не е точно същият случаят с Ангела Меркел, която се готви за парламентарни избори почти по същото време. Като провал на политиката ѝ на остеритет би се изтълкувал Grexit-ът според либералната преса в Германия. Според баварските ѝ съюзници от ХСС обаче нова помощ за Гърция без строги условия и гаранция, че този път ще има промяна, ще означава, че Меркел е приела икономическият и валутният съюз в ЕС да се превърне в трансферен съюз, където Германия плаща сметките на всички лошо управлявани държави. Меркел обаче е в коалиция със социалдемократите, които подобно на социалистите на Оланд не искат Grexit.
Ако Еврогрупата даде благословията си за новия гръцки план от мерки и за програма за подпомагане на страната от Европейския механизъм да стабилност, тази програма трябва да бъде (а) договорена в детайли, (б) одобрена от всички държави в Еврозоната, в шест от тях – Австрия, Германия, Естония, Словакия, Финландия и Холандия – от парламентите. Успоредно с това Гърция трябва да приеме нужните закони и да започне да я прилага, което е предпоставка за положителен преглед на изпълнението, който пък е условие за подновяване на спасителното финансиране на страната. Освен това без програма не може да има и спешен мостов заем за неотложните финансови нужди на страната – вноска към ЕЦБ от 3,5 милиарда евро на 20 юли плюс 1,5 милиарда евро за пропуснатата вноска към МВФ на 30 юни, плюс още 3,2 милиарда евро за следваща вноска към ЕЦБ през август. Най-сетне, програма трябва на ЕЦБ като основание да поднови ликвидната подкрепа за гръцките банки в предишния ѝ обем, което би позволило на властите да ги отворят и да отменят ограниченията за плащания и тегления. Лесно ли се дават толкова пари на неокомунист, който те е разигравал половин година, обвинявал те е, че го изнудваш и те е наричал “терорист”?
Всички тези препятствия трябва да бъдат преодолени в атмосфера на (а) разрушено доверие към Гърция в Еврозоната, (б) загуба на доверие към гръцкия премиер в собствената му партия СИРИЗА.