Всички освен Ципрас бързат. Той пак търси втория начин

Брюксел, 7 юли – извънредна Еврогрупа след “историческото” гръцко “охи”. Атина е сменила финансовия си министър, но не и тактиката – пристига без предложението за реформи, което всички очакват. Щели да го направят по-късно “устно”. Искат обаче €7 милиарда за текущите си финансови нужди. Парите в бюджета са свършили. Банските са затворени. Тегленията – по €60 на ден на карта.  Всички държави подчертават, че от гръцкото предложение зависи дали Гърция ще остане в Еврозоната и че няма време. На 20 юли идва ново плащане към ЕЦБ – €3,5 милиарда – което значи нов дефолт, този път придружен и от банков колапс. Премиерът ѝ Алексис Ципрас обаче нехае. Той влиза усмихнат в срещата на върха по-късно, където ще се опита за пореден път, по втория начин да уреди това, което всички други са получили по първия. Без програма, без параметри, одобрени според правилата на Еврозоната, а със сделка на най-високо политическо ниво и базирана на страха от пропукване от Еврозоната. Може обаче да надценява този страх. Останалите страни вече губят търпение. Пета година да се занимават с Гърция, която отказва да се променя,  само иска пари. Те поемат разходите за нейната липса на реформи. Рискуват доверието на избирателите си и на пазарите. Техните финансови министри чакат подробно и обосновано писмено предложение, предупреждават, че времето тече, че гръцката икономика и гръцките банки са в “свободно падане”, че никой в Европа не иска Grexit, но не биха могли да го предотвратят, ако Гърция не си помогне сама първо. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по-рано сутринта заявява в Европарламента в Страсбург, че въпреки “охи”-то, въпреки изгубеното време, въпреки разрушеното доверие, ще направи всичко, за да запази страната в Еврозоната. Всички са обхванати от чувство за спешност освен Ципрас. Утре той отива в Страсбург да говори пред евродепутатите. Председателят на Европейската централна банка Марио Драги напуска заседанието на Еврогрупата мълчалив и със свиреп вид. Това не е добър знак. Той държи щепсела на Гърция. Спре ли ликвидната подкрепа за банките ѝ, те рухват начаса. И тогава – сбогом евро. Здравей, драхма.