Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив February, 2020

След икономическата и демографската политика, туризма и хазарта, Валери Симеонов се зае с медиите. Вчера той посочи корумпираните в една частна телевизия. А днес даде указания на националната как тя следва да се държи с политиците.

“Считам, че е недопустимо БНТ да дава оценки и присъди, влизайки в ролята на съд и определяйки кое е доказано и кое не.  Напротив – БНТ е обществена медия, длъжна да отразява различните гледни точки, без да взима страна, особено по важни за нацията въпроси”. 

Мисля, че Симеонов е прав освен в едно – че в България има обществени медии. Такива има на книга. На практика те са държавни. Органите на държавната власт назначават регулатора, който назначава ръководствата им. Съставът на регулатора е функция на политическата конюнктура. Държавният бюджет издържа т.нар. обществени медии. Каква ще бъде тяхната техническа и кадрова осигуреност, колко ще получават журналистите и останалият персонал в тях, зависи от правителството и от парламентарното мнозинство. Т.нар. гражданско общество, на което би трябвало да служат обществените медии, няма думата. Едва ли може да се измисли нещо по-държавно от днешните, вчерашните и завчерашните БНР, БНТ и БТА. Затова Симеонов е прав, когато предписва  на държавните медии как да се държат. Щом са държавни, трябва да правят каквото им каже държавата. Т.е. да бъдат стойки на микрофони на политическите сили, които делят властта и (за да има някакъв плурализъм) от време на време – на опозицията. Важното е не само пропорционално да поднасят микрофона, а и да не се обаждат и да не разсъждават. Те са чисти транслатори. Функцията им е техническа. Скоро могат да бъдат заменени от изкуствен интелект, на чийто фон естественият интелект на политиците да изпъкне в пълния си блясък. Никой няма да ги пита за нищо. Никой няма да ги поправя. Никой няма да ги апострофира. Никой няма да ги критикува. Народът ще ги гледа и слуша донасита. В цялото им разнообразие, в пълната им свобода. Кеф ви плурализъм, кеф ви свобода. И ясни правила на играта – политиците говорят, народът гледа и слуша. И после гласува. Какво не е ясно?  Не е ясно какво общо имат такива медии с обществото и с демокрацията. Не е ясно по какво те се отличават от болшевишкото разбиране за ролите им – колективни агитатори, пропагандисти и организатори. Ако в България наистина имаше обществени медии, политиците като Симеонов щяха да бъдат съвсем малко. И едва ли щяха да се изказват толкова безцеремонно. Обществените медии имат не само правото, но и задължението да интерпретират. Те не са информационни роботи, за каквито мечтаят самозабравили се политици. Тяхната роля не е да повтарят като папагали, а да обясняват значението и смисъла на това, което става. Да помагат на хората да го разбират. За да съществуват, частните медии трябва да разглеждат публиката като потребител. В нейните рамки те избират своите ниши/аудитории – такива, които искат да знаят или да се забавляват. Обществените медии нямат тази свобода. Те служат на общественото благо, което не съвпада непременно с държавното. Оттук техен единствен адресат е човекът в качеството му на гражданин (не на клиент) и техен единствен предмет е истината – като висша ценност и като условие за функциониране на демокрацията. Търсенето на истината не само позволява, то изисква критична оценка на фактите. И няма нищо общо с изчерпателното и безкритично повтаряне на всичко видяно и чуто – включително на глупостите и на лъжите. Тенденция на политическите класи (не само в България и не само днес) е да разглеждат медиите (лат. medium, media) като средства, но исторически те са среда, каквото е първото значение на думата. Разбираеми са стремежът на политика да подчини тази среда,  да я принуди на му служи, претенциите му за някакви права над нея, но в демокрациите те са нелегитимни и илюзорни. Средата е на гражданите.  Медиите са органична част от културата на обществото, чрез която то съществува на макрониво. Няма общност без общуване. В разбирането на обществото и на неговите политически субекти за медиите се отразява характерът и на това обществото, и на тези субекти. В случая със Симеонов това е тъжно  отражение. Заради потискащия му примитивизъм. Той обясява онова 111-о място. То не е само от корупция. Нито само от олигархия. Нито само от Путин. От простотия е – преди всичко.

P.S.: Щом Симеонов не е доволен от начина, по който медиите го третират, да вземе пример от Доналд Тръмп. Той общува с публиката пряко през Туитър, а тях ги презира.

Дойде времето управляващите да платят за медийния модел “Пеевски”, който експлоатират, откакто са на власт. Дойде, защото България е изправена пред исторически избор – за или против еврото. Налага се той да бъде информиран. Последиците от невеж избор по този въпрос могат да бъдат трагични. Има ли обаче кой да го направи? Моделът “Пеевски” вече десетилетие създава точно обратното на необходимото за такъв избор. Той отглежда лесно управляеми и самовъзпроизвеждащи се невежество и пошлост. Той подменя дискусионната и образователната роля на медиите с пропагандна и разсейващо-развращаваща. Оттук замества активния гражданин с пациент на мозъчни промивки и клиент на съмнителни забавления. Съчетани с правото на свободен избор, тези свойства произвеждат национални катастрофи. Еврото означава не само България пак да има кредитор от последна инстанция, не само възможностите за кредитиране на икономиката да нараснат значително, не само лихвите да паднат, не само таксите за разплащане с останалите в еврозоната да изчезнат, не само да се освободи паричен ресурс от €18 млрд. (сегашния резерв на валутния борд), не само външният дълг да се стопи, не само страната да получи достъп до по-изгодно кредитиране. Еврото, освен пазарен, е и геополитически избор. Защото Европа отдавна не е само общ пазар. Тя е политически проект, чиято сърцевина е еврозоната. Следователно, изборът евро или не е избор между ядрото и периферията на Европа. Ядрото означава строг финансов надзор, при който катебета, лотарии-Българии и други далавери от рода не са възможни. Ядрото означава политически и правов ред, който изключва олигархия. Оттук е разбираемо защо някои не искат в еврото. Защото повече Европа означава по-малко или нищо за тях – и като пари, и като власт. Затова искат референдум, т.е. култивираният от модела “Пеевски” “народ” да се произнесе с “глас Божи” за пореден път в тяхна полза и в своя вреда. Можем да перифразираме доктор Самуел Джонсън – референдумът е последното убежище за всеки негодник. Като например референдумът за Брекзит. Ако се стигне до такъв референдум и ако на него българите гласуват, както гласуваха за президент и както се отнасят към Истанбулската конвенция, към Стратегията за детето и към НАТО, отговорността ще бъде на тези, които експлоатираха модела “Пеевски” за краткосрочни цели. “Не” на еврото, което ще означава “не” на европейското бъдеще на децата ни, ще бъде дългосрочната цена на този модел и паметник на исторически провал. Затова, драги управляващи, най-добре постъпете недемократично. Не давайте думата на народа. Защото хабер си нямате за 10 години какъв народ са отгледали вашите медийни групи, вашите лоялни репортери и коментатори, раздадените на вашите лоялни бизнесмени телевизии, назначаваните от вас регулатори. Сметката идва. Вие я направихте, а ако не я разсрочите, всички ще трбява да я платим.

…на първичните избори в Ню Хемпшир. Левият сенатор от Върмонт (78 г.) срещу бившия кмет на Саут Бенд, Индиана (38 г.). Разликата в резултатите им е 1,6% за Сандърс. Разликата във възрастта – 40 години. За кого – въпрос на гледна точка. Важното досега е, че в надпреварата за демократическата номинация напред излизат крайностите и новите лица. Сенаторката от Минесота Ейми Клоубъшър е трета. Бившият вицепрезидент Джо Байдън изпадна от четвърто на пето място – след сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън. Очевидно е, че консервативната крайност Доналд Тръмп стимулира крайности в другия политически полюс, но сред тях демократите все още не могат да намерят своето ново лице.

Няма да бъдат 300 думи, а по-малко от 100. Останалото е в числата от проучването на Pew Research Center. България е страната в ЕС, където:
-НАТО се радва на второто най-ниско обществено одобрение (42%);
-където най-малко хора (12%) смятат, че държавата им трябва да изпълни задълженията си по член 5 от Северноатлантическия договор, ако се наложи;
-където най-много хора (28%) вярват, че отношенията с Русия са най-важни;
-където най-малко хора (16%) смятат, че отношенията със САЩ са най-важни;
-мнозинството от населението (58%) вярва, че части от съседните страни му принадлежат.
Данните са за малцинствените ми читатели – да добият статистическа представа какво малцинство са.

Тъкмо някои тук се зарадваха на реализма му, и главният дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел се извини на младите активисти в защита на климата в Европа, за които по-рано беше казал, че имат “синдрома на Грета” (Тунберг – б.а. ) и не си дават реална сметка какво трябва да жертват своето жизнено равнище, за да бъде ЕС нетно въглеродно неутрален през 2050 г.

“Тъкмо се връщам от пътуване до САЩ и искам да се извиня на всеки, който може да се е почувствал обиден от моето неуместно позоваване на важното младежко движение, борещо се против климатичните промени”, написа Борел в Туитър.

Накратко, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, който е и зам.-председател на Европейската комисия, с коментарите си изкриви нейната генерална линия. Сега се наложи да се поправи и да се върне в нея. Зелената сделка е перлата в короната на приоритетите на председателката Урсула фон дер Лайен.
Извън лоялността, която дължи като член на тази Комисия, Борел има и друга причина да се извини на младежите, загрижени за бъдещето на планетата. Времето днес в Северозападна Европа и в Австралия показва недвусмислено техните основания. То 100% потвърждава прогнозите за драстични явления, които съпътстват глобалното затопляне. Ураганен вятър помете Британските острови, Франция, Германия, Бенелюкс Скандинавския полуостров. Дори помогна на самолет на “Бритиш еъруейз” да прелети с почти цял час по-бързо Атлантика. След пожарите в Австралия дойде потоп, който налага и евакуации на население.

Категории
Връзки
Архив
Meta