Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
Account Suspended
Account Suspended
This Account has been suspended.
Contact your hosting provider for more information.

Архив March, 2020

Вие бяхте самонадеяни и арогантни.

Не ви беше страх от мене. 

Но ето, че сега сте под карантина. 

Не можете да работите.

Не можете да печелите.

Не можете да се разхождате.

Не можете да се забавлявате.

Не можете да стоите близо един до друг.

Вие сте мои затворници.

Не на държавата.

Не на престъпника.

Не на диктатора.

Не на терориста.

Мои – на вируса. 

Не можете да ме спрете. 

Аз съм по целия свят.

Нищо не можа да ме спре.

Нито морета.

Нито планини.

Нито пустини.

И най-силните не можаха.

И най-богатите не можаха.

Нито с ракетите си.

Нито с шпионажа си.

Нито с технологиите си.

Аз ви смених темата.

Вижте новините.

Говори ли някой за друго, освен за мене?

Имате ли други грижи?

Къде са войните?

Къде са изборите?

Властта?

Парите?

Звездите?

Скандалите?

Новините?

Останахме двама – аз и пазарите.

И тях побърках.

Зададох ви най-големия страх – че не знаете.

Не знаете кога ще ви пусна.

Аз “определям разписанието”.

Каза го главният лекар, който САЩ имат срещу мене.

Не знаете у колко у вас ме има.

Не знаете кога съм влязъл в тялото ви.

В предишния свят децата бяха крехките.

Днес това сте вие, възрастните.

Не, не сте недосегаеми.

Не, не сте в безопасност.

Не, комфортът не ви е гарантиран.

Да, смъртни сте.

Повече, отколкото си представяхте.

Да, икономиката ви може да спре.

Да, богатството ви може да се стопи.

Да, благоденствието ви може да изчезне.

Да, мирът ви може да се изпари.

Да, може да молите враговете си за помощ.

Да, те могат да се окажат по-ефективни от вас.

Не, демокрацията не е съвършена.

Не, тя няма да ви спаси от мене.

Да, бързо я забравихте.

Да, заменихте я с извънредно положение.

Да, то е временно.

Но, да, временните неща понякога са трайни.

Да, свободата е най-висшето благо.

Но, да, тя сега може да ви убие.

Да, правата са свещени.

Но, не, от тях сега нямате полза.

Да, те бяха “развиващи се”.

Но, да, те сега имат всичко, което вие, развитите, нямате.

Не става дума за суперкомпютри.

Нито за  чудодейни материали.

Нито за страховити оръжия.

Нито за несметни богатства.

Става дума за лицеви маски, предпазни костюми, апарати за обдишване.

Все неща на традиционната индустрия, която натирихте в развиващия се свят.

Сега вие, развитите, го молите за помощ.

Светът няма да бъде друг утре.

Той вече е друг.

Аз ви накарах да го усетите.

По трудния начин.

Да, един ден ще откриете ваксина.

Да, аз ще изчезна.

А вие ще бъдете ли пак същите?

Първата криза е здравната. Тя продължава.

Втората е икономическата. Тя започва и държавите харчат нашироко, за да я смекчат.

Но ни чака и трета криза – на доверието. Тя неизбежно съпътства големите изпитания.

Че ни очаква, можем просто да си спомним. “Липса на доверие” беше мантрата на 2008-а, когато се сгромоляса “Лиймън брадърс”. Тогава въпросите бяха дали можем да вярваме на “сигурните” ценни книжа, на кредитните рейтинги, на фондовете, банките, регулаторите?

Новите въпроси предстои да узнаем. Но някои вече изплуват. В Китай видни комунисти попитаха могат ли да имат доверие на водача Си. И някои от тях изчезнаха мистериозно.

Цензурата вече не може да прикрие факта, че местните власти в Ухан и централните в Пекин преследваха тези, които първи биха тревогата за новия коронавирус.

Днес Франс прес пише от Москва, че оптимистичните послания на Кремъл, че вирусът е под контрол, карат руснаците да се готвят за най-лошото. И да опразват магазините. Противоречието между дискурса на управляващите и поведението на управляваните е очебийно.

Тук руснаците не са самѝ. Паниката, отразена в празните рафтове и в най-богатите и цивилизовани страни, е по-заразна и от самия вирус. В основата ѝ е именно липсата на доверие.

Днес правителства и централни банки обещават “да направят всичко, което трябва”, за да не позволят икономиките да рухнат, а хората главоломно до обеднеят. Обещават програми за стотици милиарди и трилиони.

Ще дойде обаче денят, в който ще се разбере доколко тези мерки работят. И ако не работят, както се очаква, какво правим?

След голямото харчене неизбежно следва голямо затягане на коланите. Това го играхме през 2010-2012 г.

Полицейските часове, забраните, извънредните закони и наказания за неспазване на карантините, са също израз на недоверие, че населението доброволно ще се откаже от обичайния си живот и ще последва призивите за социално дистанциране и самоизолация.

Не знам какво мерят демоскопите в момента, но подозирам, че могат да открият зависимост между степента на доверие в едно общество и тежестта на принудата. Там където властта най-малко вярва на хората и хората най-малко вярват на властта, мерките са най-крути.

Или най-слаби – там, където властта крие от хората истинското положение.

Почти всички вътрешни граници в Европа са вече затворени, включително в зоната за свободно пътуване, известна като Шенген. Много по-затворени са, отколкото бяха в пика на бежанската криза през 2015 г.

Това е законно. Шенгенският кодекс позволява затваряне на границите при извънредни обстоятелства. Но над бариерите виси същият въпрос отпреди пет години – ще ги вдигнат ли пак и кога? При какви условия? Може ли един вирус да унищожи за дни постижението, за което европейците са работили десетилетия?

Кризата на доверието неизбежно прераства в криза на демокрацията. Защото доверието е горивото на демокрацията. Това е урокът от всички кризи, които ни сполетяха през изтеклото десетилетие – от американските ипотечни книжа, през кризата на кредитирането, финансовата криза, кризата на еврото, изригването на популизма и Брекзит.

Преодоляването на такива кризи и гаранцията, че няма да се повторят, изискват нова регулация, т.е . нови ограничения, нова принуда. Не звучи оптимистично.

Но от друга страна, един много по-страшен бич, чумата през 1347-50 г. е изтрил от лицето на Европа една трета от тогавашното ѝ население, но коренно е променил това лице и историята на Стария континент.

“Черната смърт” е разколебала средновековната вяра, разклатила е устоите на църквата и на крепостничеството, работната сила е станала кът и е трябвало да бъде освободена да се движи. Това отворило пътя на Ренесанса.

Днес Путин каза от Севастопол на руснаците “да бъдат готови за всякакво развитие на събитията”. Ако го беше казал на целия свят, пак щеше да бъде прав.

Кризата е възможност, казват китайците. Направи от лимона лимонада, съветва ни Дейл Карнеги.

Това може да са клишета, но сред актуалното социално дистанциране и задаващата се рецесия смисълът им изпъква.

Ако първата, физическата, реалност е опасна, вече 30 години имаме втора – интернет. За тези три десетилетия мрежата се разви толкова, че значителна част от живота ни може да се пренесе там.

Някои вече работим от лаптопите си от дома и така помагаме заразата да не плъзне по-нашироко в страните ни.

Общуването кипи в социалните мрежи, макар да е забранено, или да не се препоръчва по традиционните места за социален контакт.

Днес Amazon, най-големият онлайн търговец в света, съобщи, че наема още 100 000 складови работници, защото със затварянето на много магазини по целия свят, поръчките в мрежата растат.

Значи все пак кризата наистина е възможност. И от лимона може да се направи лимонада. Трябват само искане и можене.

Вероятно затварянето на граници няма да позволи на компанията на Джеф Безос да осъществява пълноценно дейността си, но и в рамките на националните пазари нейните филиали ще продължават да работят усилено.

Принудени от вируса да седим у дома, може би ще имаме време да се замислим, че цифровизацията не е просто модерен лозунг или само ресор на българския еврокомисар.

В ситуация като днешната тя може да запази работни места и да помогне за ограничаване на заразата, за разтоварване на системата на здравеопазването и за спасяване на човешки живот.

Двадесет и два процента от българите, ползващи интернет, пазаруват онлайн, показва официалната статистика. В Обединеното кралство това са близо 90% от използващите интернет хора. В Унгария и Полша – съответно 49% и 54%.

Тези числа в днешните обстоятелства са показатели не само за грамотност и приспособеност към модерния свят, но и за способност за оцеляване в буквалния смисъл на думата.

Индексите на фондовите борси и цените на суровия петрол пропадат неудържимо надолу.

Китайската икономика се е свила повече от очакваното, очаква се да отбележи първи спад от 1976 г. насам.

Промишленото производство през януари и февруари е паднало с 13,5%, спрямо същите месеци на миналата година – най-голямото свиване от 30 години.

Суровият петрол тип Брент падна днес под $30 за барел в европейската търговия.

Ограничителните мерки на Тръмп и свалянето на лихвите от Федералния резерв не помагат.

Еврокомисарят по единния пазар Тиери Бретон каза, че Европа я чака рецесия и че икономиката ѝ тази година ще се свие с 2-2,5%.

Световната здравна организация каза, че държавите не правят достатъчно, за да прекъснат веригата на заразата и че “не могат да гасят пожара с вързани очи”.

Ключовото послание на СЗО е: “Тест, тест, тест”.

Европейската комисия предложи да бъдат временно спрени маловажните пътувания към ЕС от трети страни.

Здравните системи на Франция и Италия са на ръба на възможностите си.

Великобритания очаква близо 8 милиона души да имат нужда от болнично лечения от новия коронавирус в идните 12 месеца.

Германски институт дава надежди, че до септември ще има ваксина срещу новия коронавирус. Отказва да я продаде на САЩ.

В Сиатъл започват клинични тестове за подобна ваксина, предстои да започнат и в Калифорния, но до появата ѝ на пазара ще има поне 18 месеца.

Актуалната статистика за заразените, починалите и оздравелите в света и по страни вижте тук.

… пият хиндуисти на празник в Ню Делхи. Те вярват, че течността от свещеното животно ще ги пази от болести, включително и от пневмонията развивана от вируса. Експертите не споделят вярванията им, но какво от това?

Категории
Връзки
Архив
Meta