Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив January, 2020

Всичките ми 300 думи днес ще бъдат за нея. Тя е нощ буквално и преносно. Британия напуска Европейския съюз в 1 часа след полунощ, българско време. Решението ѝ дължим на тъмните сили на популизма. След нощта неизбежно идват утро и пробуждане. Борис Джонсън е  прав – “това не е край,  а начало”. Не всички в Обединеното кралство и извън него обаче са съгласни за какво начало иде реч. Не всички смятат, че това ще бъде “момент на национално обновление и обединение” и “начало на нова ера”. От утре тези обещания ще бъдат подложени на изпита на реалността. Джонсън има да обединява разединеното кралство. Сондажите говорят за разделена наполовина нация по линията “за” и “против” членството в ЕС. Шотландците днес повториха, че ще се борят за нов референдум за независимост. Идват трудни преговори с Европа и със САЩ за търговията и сигурността. В тях Лондон ще трябва да удовлетворява взаимноизключващи се изисквания, от които зависят жизнени британски интереси. Днес лидерите на европейските институции отправиха ясни предупреждения към Британия: “Без свободно движение на хора, не може да има свободно движение на капитал, стоки и услуги… Без равно игрално поле по отношение на околната среда, труда, данъците и държавните помощи не може да има достъп до единния пазар от най-високо качество. Без да бъдеш член, не  можеш да запазиш облагите на членството”. Това обяснява защо Брекзит (поне днес след обяд) не беше водещото заглавие в британските медии. Всекидневието – коронавирус и Тръмп – го изместиха. А Европа? От утре съюзът ѝ за първи път ще стане по-малък. Ще загуби втората си икономика, 10% от бюджета и 12% от населението си, една от двете си ядрени държави и една от двете си постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Защо? На този въпрос ЕС още няма общо споделен отговор, струва ми се, и това ще бележи пътя му от утре.

Тук  издирват Васил Божков като водач на организирана престъпна група. Взеха му част от арт колекцията. Обаче вижте к’во стана там.
Тръмп видя дебелия крайСенатът може да призове бившия му съветник по националната ситурност и той да потвърди обвиненията, дето президентът досега отрича. Адвокатътите му правят завой на 180 градуса: И да ги докажете, те пак не са основание за импийчмънт. Китай и по-точно комунистическата му партия са вече главната заплаха, не е тероризмът, вика Помпео. Някой да не е чул? Освен това вика, че ще държим иранците гладни, докато си сменят поведението, т.е. моллите. Не искам да всявам паника, но ми се струва, че международното положение се втвърдява. Иначе Помпео малко простак си пада май. Привикал радоирепотерка в частната си дневна и ѝ крещял, и псувал, защото го питала нещо кофти за Украйна. И после отказал да вземе нейна колежка от същото радио на самолета си за ЕвропаМислите ли, че американците ги е грижа за Украйна?”, крещял той на първата репортерка, вика Ройтерс. Подозирам, че в оригинала на това изречение на английски  е имало една 4-буквена дума, дето започва с f и завършва със ck. Тук обявявам минута за национална гордост – не само нашите нотабили се държат така. Но там не им мълчат. Засегнатото публично радио иска обяснение от държавния секретар. Тази длъжност не позволява “нерви лабави”. Брекзит вече е необратим– всичко е подписано. Утре, един час след полунощ , българско време – бай, бай. Актуален коронавирус: 6000 души затворени на круизен кораб в италианско пристанище, след като хонгконгска двойка на борда се оказва заразена. Китайски тийнейджър с церебрална парализа остава сам в къщи без грижи и умира, защото всичките му близки са под карантина. Жертвите на заразата в Китай са вече 170, заразените – 7 711, болестта се е разпространила във всички провинции.

Да видим сега какво става днес , докато прокуратурата гони президента и хазарта. Колкото и изненадващо да изглежда, има живот извън Румен Радев, Васил Божков и Иван Гешев. И той изглежда горе-долу така:
Тръмп се опита да купи мир между Израел и палестинците. Не му се получи. “Сделката на века” се оказа мъртвородена, защото по преобладаващото мнение облагодетелства Израел за сметка на палестинците. Израел е готов да обяви суверенитет върху 1/3 от долината на р. Йордан, а главният прокурор на Международния наказателен съд е готова да започне разследване на израелските селища на Западния бряг като военно  престъпление. Европейският парламент ще гласува по споразумението за Брекзит. Остават по-малко от три дни до излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз в полунощ на 31 януари след 47 години членство. Германският външен министър Хайко Маас предупреждава, че Обединеното кралство ще има нулеви мита за износа си към Европа само срещу нулева нечестна конкуренция. Докато САЩ изключват китайската “Хуавей” от своя пазар на телекомуникациите от пето поколение (5G) поради опасения, че шпионира за китайското правителство, ЕС приема по балансиран подход – позволява ѝ да продава периферно оборудване, но ѝ забранява достъп до най-чувствителните части на мрежите. Обединеното кралство прави същото. Смъртността от  новия коронавирус 2019-nCov в Китай е 3 на сто, т.е.  е далече по ниска от тази на острия респираторен синдром (САРС) , която беше 9,6 процента, съобщи днес СЗО. САРС взе 774 жертви през 2003 г., сравнено с общо 132 в Китай досега. Начело на Русия занапред да стои “върховен ръководител”. Такова предложение е получила работната група, която пише проекта за промени в руската конституция. Потвърди го говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, отбелязвайки, че Владимир Путин “не мисли нищо” за тази идея от народа. Недоволството от демокрацията по света е най-високо за всички времена, съобщава изследване. Източна Европа изглежда изключение – заради популистко доволство. $19 млрд. е годишната загуба на “Боинг” от кризата със 737MAX.

… и вече не е по класическата линия, разделяща червено и синьо.

Европа мести българския вододел, подчертавайки преобразуващата си сила.

Днес той минава все по-често между привържениците и противниците на нейната Зелена сделка.

Този вододел не е само български. Той е европейски и световен и по него България става все повече като Европа и като света.

Това е вододелът между консерватори от една страна и либерали, зелени и социалисти/социалдемократи от друга.

Българската особеност е, че у нас социалистите не са като света и по им харесва при консерваторите, макар по основни неща да не се разбират.

Недоверието, скептицизма, а понякога и нескритото озлобление срещу Европа, или поне срещу мейнстрийм Европата ги събират.

Довчера, исторически погледнато, българските консерватори, либерали и зелени бяха от едната страна на вододела – в общия кюп на СДС, за Европа. Но днес не са.

Символът на СДС, бившият премиер Иван Костов, е против Зелената сделка на ЕС (виж. неотдавнашното му интервю за в. “Банкер”).

Днешният български министър-председател Бойко Борисов май също си пада “консерва”, ако използваме речника на Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганю.

Борисов смята, че Зелената сделка е лицемерна и цитира за това аргументи, типични за консервативния лагер.

Според него тя е твърде радикална и откъсната от икономическите реалности. Поради това може да стовари тежко бреме върху по-слабите източни икономики в Европа, включително и върху българската.

Докато Европа си налага скъпи ограничения, други нововъзникващи пазарни икономики като Индия и Китай ще продължават да бълват СО2 и да унищожават глобалния ефект от усилията ѝ.

В балкански мащаб ние от ЕС (България, Гърция и Румъния) ще пазим, а те извън ЕС (Турция и Западните Балкани) ще цапат.

Аргументите на консерваторите изглеждат разумни. Защото наистина са такива. И разумната власт би трябвало да ги отчита.

Те обаче не разказват историята до края.

Зелената сделка предвижда масивен фонд за подпомагане на икономиките, на които ще бъде трудно да платят цената ѝ. Комисията има предложение за него, но то трябва да се договори в следващия седемгодишен бюджет на ЕС (2021 – 2027 г.). Първата среща на върха на ЕС за него ще бъде на 20 февруари. Какво ще каже на нея Борисов на европейските си партньори? Само че са лицемерни ли? Едва ли от това ще има особена полза както за България, така и за Европа.

Ясно е, че България ще иска. Въпросът е какво – повече европейска финансова помощ за прехода към безвъглеродна икономика или повече традиционна помощ за базовата инфраструктура и социалноикономическо сближаване? И двете заедно – няма как. В следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС  приходите намаляват (защото  Великобритания си отива), а разходите се увеличават, защото към традиционните пера се прибавят нови – климат, отбрана, миграция, иновации.

Европа не е толкова глупава, колкото изглежда от нашите високи сини планини. Тя знае, че Китай, Индия, че и САЩ на Тръмп “ще цапат”, докато тя си усложнява живота, пазейки климата. Само че Европа е най-големият свободен пазар в света и тя има лостове да принуди глобалните си партньори да се съобразяват с нея. Искате да ни продавате стоки и услуги с голям въглероден отпечатък? Платете данък за това, иначе губите достъп до пазара ни.

Тук въпросът не е дали такава политика е реално осъществима, а дали Европа ще запази единството и последователността да я осъществява. Все пак Зелената сделка започва сега, а до постигането на целите ѝ остават 30 години, т.е. шест нормални европейски политически цикъла. В края им сегашните архитекти на сделката може да не са вече между живите. Със сигурност няма да са между тях политически.

Отстояването на сделката ще бъде предизвикателство, като се има предвид, че световни и регионални сили дължат статута си и вътрешната си стабилност предимно на износа на минерални горива. Представете си политическите последствия на това светът да спре да използва петрол, газ и въглища. Даваме ли си винаги и сметка за политическата страна на понятието енергийна независимост?

За зло или за добро Всевишния така е подредил нашия грешен свят, че там, където има изобилие на нефт и газ, има дефицит на свобода и демокрация и обратното. С малки изключения, едно от които е голямо – САЩ. Но то е и отскоро. Благодарение на експлоатацията на шистовите залежи. От които България се страхува и гнуси. Но Полша например – не. Тя по се страхува и гнуси от “Газпром”. Всеки с историята си.

Та въпросът за Зелената сделка може да бъде преведен и като: свобода или горива?

Пак в духа до добрия консервативен реализъм трябва да констатираме реалното относително тегло на България. Не е лошо човек да се запита какво печеля аз и какво би загубил цял народ, когато наричам някого (доста по-тежък от мене) “лицемер”.

Разбира се, че можем да протестираме срещу Зелената сделка. Можем ли обаче да я спрем? Дори в нерушим (много трудно) съюз със себеподобните в ЕС не можем. Дори на страната ни за застане цялата Вишеградска четворка, към която Борисов все повече инстинктивно и подобно на Корнелия Нинова клони.

Първата, Макроновата, скорост на Европа ще стане много по-бърза от нашата и ще каже: ЕС не може да продължава да се движи с темпото на най-бавните си членки. Не сме ви приели, за да ви влачим, докато Китай ни изпреварва, САЩ ни изоставят, а Русия ни търси цаката.

Ако сега не се затича, Европа ще стане нещо средно между музей и старчески дом на открито. И ще последват Фрекзит, Германекзит и други мечти на Путин.

Тази реалност изправя българите пред екзистенциален избор подобен на оня от предприсъединителния им период – реакторите или Европа? Сега ще бъде обаче – възобновяемите енергии или кюмюра? На Марица – Изток. Родния кюмюр, повечето от който е пепел. Тогава, преди 13 години, България събра сила и ум да направи правилния избор. Дано сега не се изложи.

В коя Европа искаме да бъдем? В бързата или в бавната? Или ни е все едно, стига пак да ни изберат, а Европа пак да дава пари?

И още  – знам, че е трудно (не само у нас) – но да се опитаме да погледнем отвъд края на този мандат и следващите избори. Дори отвъд собствения си кратък живот. Въпросът за Зелената сделка е за това ще ни има ли? Ще живеят ли и как децата ни? Колко още пожари, урагани, суши, глад, наводнения трябват, за да го разберем?

Не, че се фукам, но в училище бях добър по алгебра. Макар че би било пресилено да кажа, че съм я обичал.
В алгебрата има задачи, които нямат решение. Тогава се чудех защо изобщо ни ги дават.
Сега разбирам. И това е начин да те подготвят за живота.
И в него има задачи без решение – Башар Асад или Ислямска държава? Тръмп или Путин? Джонсън или Корбин? Гешев или Радев?
В училище и след него не ни казваха какво да правим в такива случаи.
Моят опит обаче ме научи: ако няма решение, сменѝ задачата.

Категории
Връзки
Архив
Meta