Стратегия на ЕС заплашва въгледобива, металургията, цимента и горивата

България трябва отсега да мисли какво да прави в средносрочен и дългосрочен план с отрасли като металургията, въгледобива, производството на цимент и горива. Те ще бъдат сред най-тежко засегнатите от дългосрочна стратегия за защита на климата, която Европейската комисия обяви днес. Тя предвижда до 2050 година ЕС да произвежда толкова парникови газове колкото и да поглъща, т.е. да бъде “климатично неутрален”.

Сегашната цел на ЕС е до 2030 година да намали с 40 на сто въглеродните си емисии в сравнение с 1990 година, а до средата на века да ги намали с 80 на сто спрямо 1990 година. Това обаче според Комисията не е достатъчно, за да бъдат изпълнени ангажиментите на Европа по Парижкото споразумение за климата от 2015 година. Неговата цел е светът да спре глобалното затопляне под 2 градуса Целзий, за предпочитане до 1,5 градуса. За да бъде постигната тази цел, ЕС трябва за същия период да стигне до нулеви нетни емисии, което изисква допълнителни усилия, смята Комисията. Те ще се изразят в увеличаване на инвестициите в сектора от 2 на сто от БВП днес на 2,9 на сто от БВП или €290 милиарда годишно.

Стратегията не е законодателно предложение. Очаква се държавните и правителствените ръководители на ЕС да се произнесат по нея на среща на върха в Сибиу, Румъния на 9 май 2019 година. Държавите членки се очаква да представят своите проекти на национални планове в областта на климата и енергетиката пред Комисията до края на тази година.

Първото обсъждане на стратегията ще бъде на 14 декември в полския град Катовице в рамките на 24-та конференция на страните подписали Парижкото споразумение. България попада в групата на държавите от ЕС, които твърдо не са съгласни съюзът да  повишава сегашната си амбиция, особено що се отнася до целите до 2030 година. В тази група попадат още Полша, Унгария, Чехия, Литва, Латвия, Малта, Естония и Словакия. За повишаване на европейските ангажименти за климата са Швеция, Франция, Финландия, Холандия, Дания, Испания, Португалия, Люксембург, Словения, Италия и Обединеното кралство.

“ЕС изпълнява най-амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно е отговорен едва за 9,6 на сто от дела на глобалните емисии”, четем в българската национална позиция за конференцията в Катовице. “Не може и не трябва да се очаква, че сам Съюзът може да се справи с глобалния проблем изменение на климата, дори ако намали емисиите си до нулеви нива. Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.”

В днешния документ Комисията разглежда осем сценария за намаляване на емисиите. Те предвиждат Европа да увеличи енергийната си ефективност и дела на възобновяемите енергийни източници, да използва повече алтернативни горива и да електрифицира транспорта си. ЕС ще трябва или да засили използването на биоенергия и строежа на хранилища за улавяне на въглероден двуокис, или да премине към по-нисковъглеродни технологии и потребителски решения като в същото време въведе т.нар. “кръгова икономика”, която се основава на повторната употреба и рециклирането.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *