Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Криза в жанра: 1 литовски говорител = 1 българско президентство + 2 министерства

Ако щете, вярвайте – един говорител в литовска държавна служба през изминалите пет дни ми свърши повече работа отколкото българското президентство и две български министерства – на външните работи и на отбраната – взети заедно.

От миналия четвъртък се опитвам да проверя едно твърдение на украинската информационна агенция “УНИАН” – че българският президент Росен Плевнелиев и украинският му колега Петро Порошенко са обсъждали създаването на съвместна военна бригада между България, Румъния и Украйна.

Пет дни споменатите български институции мълчат по темата и се правят, че не са получили въпросите ми. Говорителите им, бивши колеги, се чудят как да запазят фасона на началниците си, които явно не знаят какво да кажат и чакат някой друг да се изложи пръв по въпроса. Сал постоянната ни делегация в НАТО събра кураж и след 24 часа размисъл отговори, че “не е упълномощена да отговаря на запитвания от медиите”.

И днес, не щеш ли, в пощата ми пристигна следното съобщение от прессекретариата на президента:

“В отговор на медийни публикации, в които се съдържа твърдение, че държавният глава Росен Плевнелиев е „вкарал“ България във “военен съюз” с Украйна, Прессекретариатът на президента е длъжен да заяви, че подобни внушения не отговарят на истината. Всяко присъединяване на страната ни към каквито и да са организации или съюзи изисква решение на Народното събрание. Всякакви други интерпретации граничат с лъжа и въвеждат в заблуда обществото”. 

Питаш ги за факт, те ти произнасят реч. Като журналист работил при два режима, ви уверявам, че това остана непроменено. Не е от комунизма или от демокрацията, не е от турското робство, не е и от освобождението, не е от сушата, или от кишата. От друго е.

Да ме прощават държавният глава и прессекратариатът му, но никога не съм казвал, че президентът Плевнелиев иска да вкара България във военен съюз през главата на парламента. Само питах, вярно ли са обсъждали тази бригада с Порошенко? Без никакъв подтекст, че това би било нещо лошо. Както забелязвате, отговор на този въпрос липсва в съобщението. Помолих служител на прессекретариата да да ми го даде, но той ми каза, че не дават нищо повече от това, което съм получил. Това е положението.

Междувпрочем Литва и Полша, които са членки на НАТО и Украйна, която не е, изграждат такава бригада от 2009 година. Ето какво ми разказа за нея Мариус Нелюпшис, говорител на постоянната делегация на Литва в НАТО: “Идеята за литовско-полско-украинска бригада датира от 2009 година, дълго преди руската агресия срещу Украйна. Бригадата е създададена за тренировъчни и международни мироопазващи цели и няма пряка връзка с отношенията между Русия и НАТО”. 

Украйна членува в инициативата на НАТО “Партньорство за мир” от 1994 година. Тя позволява на страните извън западния алианс да изградят индивидуални отношения с него, включително като работят за “оперативна съвместимост и изграждане на способности”. Програмата, в която и България участваше, преди да стане членка на НАТО през 2004 година, без да има характер на “военен съюз”, предвижда 1 400 възможни съвместни дейности между натовски и ненатовски партньорски държави.

Така че, ако Плевнелиев е обсъждал това с Порошенко, няма нищо страшно – пише го в сайта на НАТО. Защо прессекретариатът му отказва да каже “да, обсъждахме” или “не, не обсъждахме”, за мене е тайна. Защо му се привиждат “военни съюзи” и желание някой да вкара българското общество в заблуждение, също не разбирам.  Тайно се надявам обаче, че сега във външно и в отбраната, като прочетат опита на президентството, ще се престрашат и те  да отговорят. Ха, бакалъм*, дето викат комшиите. А ако не са знаели дали и какво Плевнелиев и Порошенко са си говорили по въпросите на военното сътрудничество, да кажат: “Не, знаем, питайте президентството”. Вместо това те стоят “в неловко мълчание”, както пише Радичков.

Тая с бригадата, че няма да стане, е ясно.  Скръбният ми опит да проверя факт в българска държавна институция обаче ми припомни, че след две години (втората половина на 2018-а) България ще председателства Европейския съюз, ако още го има. Тогава въпроси доста по-трудни от моя ще валят всекидневно – от медии, които са свикнали да им се отговаря веднага, вярно, ясно и точно. И не мируват, когато им отговарят с агнешко мълчание. Тогава българските министри ще трябва да председателстват съветите на министрите в Брюксел, да водят преговори и да постигат споразумения по трудни законодателни досиета, след всеки съвет – да дават пресконференции. Като гледам опита с “военния съюз”, изпитвам известни безпокойства.

Но мани го председателството. Ще избутаме криво-ляво шест месеца. Ами я си представете за миг, че го няма Бойко Борисов – да казва всеки ден по телевизията каква е истината и какво следва да се направи? Да е жив и здрав, ама представете си, че утре останем без Бойко. Кой ще осветлява тогава на институциите какво са правили и какво да правят? Кой ще ги упълономощава? Ами ако се чупи и Пеевски да харчи милионите си “там, където е топло и светло”, кой ще е виновен? Какви българи ще бъдем, ако няма да кой да ни е виновен? Криза в жанра, както са казали класиците.

———————————————

*Ха, да видим. (тур.)

Leave a Reply