Разравяне на старото табу - Русия в НАТО

Днес „Шпигел” припомня едно може би забравено руско предложение – Русия в НАТО. За мнозина в наши дни то вероятно звучи като абсурд или като табу. Но свободният ум не би трябвало да се откаже поне да поразсъждава над него. На пръв поглед има непреодолима пречка – НАТО е съюз на демокрации. Русия не е демокрация. С какво обаче Турция, страната с втората най-голяма армия в НАТО, е по-демократична от Русия? С правата на човека и на малцинствата? С върховенството на закона? Със свободата на медиите и на изразяването? Със спазването на международното право? Да не говорим за западни съюзници извън НАТО като например Саудитска Арабия, Египет, емирствата в Залива. Главната линия на противопоставяне в света днес е САЩ-Китай. Има две бъдещи глобални конфигурации: (а) САЩ плюс Европа и Русия срещу Китай; (б) САЩ плюс Европа срещу Русия и Китай. Европа е голямо неизвестно. Тя няма собствена външна политика, а, доколкото я има, не е единодушна по нея. Но главните европейски сили, Германия и Франция, са съгласни, че ЕС трябва да има своя стратегическа автономия. И двете не искат да влизат в американски фронт нито срещу Китай, нито срещу Русия. Не смеят да жертват и трансатлантическата връзка именно заради заплахите от изток. Путин играе „лошо момче“, вероятно защото Западът не му оставя друг избор да пази властта си. Авторитаризмът, национализмът и реваншизмът му имат едно основание – западната заплаха. Какво става, ако то бъде опровергано? Ако Русия е в НАТО, Европа повече не се нуждае от американския чадър. Евентуален търговски блок Европа-Русия ресурсно и демографски успешно би конкурирал и САЩ, и Китай и би наложил преосмисляне на трансатлантическите отношения. Освен това той окончателно би преместил историческата ос на противопоставяне в Тихия океан. Остават обаче дълбоки политически и идеологически основания на противопоставянето тип „б“ – демокрация срещу авторитаризъм, глобализъм срещу национализъм, консерватизъм срещу либерализъм.