Френският президент Еманюел Макрон днес се скара публично на министър-председателката си Елизабет Борн, защото тя в радиопредаване в неделя си позволи да нарече главната опозиционна крайнодясна партия, Националния сбор, “наследница на (Филип) Петен” – генерала, оглавявал колаборационисткия режим с нацистите във Франция от 1940 до 1944 година.
На заседание на правителството Макрон каза на Борн да се въздържа от езика на “90-те години” и от “морални оценки”. Те няма да накарат милионите французи, гласуващи за Сбора, да повярват, че той се състои от фашисти, каза държавният глава, цитиран от “Паризиен” и телевизия “Бе Еф Ем”.
Макрон добави, че тактиките на Сбора са “популистки и демагогски”, но че осъдителната реторика само ги подхранва, а ефективният отговор на управляващите трябва да бъдат “проекти за реиндустриализация, екология, ред и борба за нашите обществени услуги”, които да извадят “хората от отчаянието, мизерията и гнева”.
Френски медии припомнят едно предупреждение на Макрон от миналия април, че президентската кандидатка на Сбора Марин Льо Пен “ще дойде (на власт), ако не съумеем да отговаряме на предизвикателствата пред страната и ако си създадем навика да лъжем или да отричаме реалността”.
Защо разказвам тази толкова далечна от нас история? Защото всъщност тя ни е много близка. Политически опонент, най-малко пък популистки, не се побеждава в избори, когато заклеймяваш избирателите му като “мутри” или като обещаваш, че ще ги “изчегърташ”. Това само ги мобилизира и консолидира. Дано сме си научили уроците. И дано някой да разбере, защо Бойко Борисов не напада Костадин Костадинов, а дори го поздрави за представянето му на изборите. Защото с “едната си прочетена книга”, за разлика от харвардците, е разбрал, че квалификациите и заклинанията правят “Възраждане” само по-силна и че избирателите на тази партия трябва да бъдат привлечени, а не обиждани, ако искаме утре за гласуват за другиго.