Тънки и дебели

Спомням си едно популярно обяснение за разликата между ляво и дясно в политиката. Левите са дебелите, а десните са тънките. Когато управляват дебелите, те вдигат заплатите, назначават без нужда, надуват държавата и данъците, за да я издържат, раздават придобивки, които те не са изкарали. Харчат щедро чуждите пари. Обаче парите свършват. С тях свършва и народната любов. Тя се ориентира към тънките. Те идват и почват да режат – заплати, пенсии, щатове, придобивки, всичко, що е разход. И вдигат приходите – т.е. цените. Тогава парите пак свършват. Този път – в джобовете на хората. А с тях пак свършва народната любов. И тя пак се ориентира към дебелите. Този естествен кръговрат някои го наричат демократичен алтернанс. Неговата особеност в България е, че който дойде на власт, все е дебел. Или става такъв много бързо. В другите демокрации партиите са разделени на тънки и дебели. България се дели на тънък народ и дебели политици.