Плюс и минус за Тръмп 6 месеца преди изборите

+
Комуникацията. Сам е в ефира. Няма опонент в медийното пространство освен либерални медии като Си Ен Ен и “Ню Йорк таймс”, които вече е закичил с етикета “фалшиви”. Заради забраната на публични събития, няма нормална кампания – митинги, срещи с избиратели. Тръмп е облагодетелстван, защото всекидневно най-големите телевизии предават брифингите му от Белия дом. Евентуалният му съперник, демократът Джо Байдън, бивш вицепрезидент на Барак Обама, също не може да прави митинги и предизборни обиколки, но и не може да конкурира Fox News, CNBC, CNN с клиповете от тв студиото, импровизирано в мазето на дома му в Уилмингтън, Делауеър.

Страхът от опасността сплотява нацията около действащия лидер. Затова Тръмп се стреми да поддържа разказа за външната опасност – версията, че коронавирусът е тръгнал от лаборатория в Китай, че Световната здравна организация не е предупредила навреме за рисковете и че е прикрила отговорността на Пекин. Стратегията с образ на врага работи добре в “забравената” провинциална Америка, където е социалната база на Тръмп.

Разделеното общество, каквото е в момента американското, облагодетелства популистите, .т.е. партиите на “добрите” хора срещу всички лоши – у дома и по света. Може да се очаква, че Тръмп ще се опитва да подхранва разделенията, ще става още по-агресивен в говоренето и в политиките си. Пример е забраната на имиграцията, за която пандемията му даде удобен повод.

Обедняването, декласирането, маргинализацията, които следват от икономическите шокове, не работят непременно за левицата, особено умерената, либералната, представлявана от аристокрацията на демократите, чийто представител е Байдън. Той е едно от лицата на пред-Тръмповото статукво. По-привлекателен от него за радикализирания електорат вляво би бил отпадналият в първичните избори Бърни Сандърс. Предишната криза показа, че обедняването и безпътицата увеличават и мобилизират електората на десните популисти, какъвто е Тръмп.

Липса на ясен съперник. Байдън е най-вероятният, но още не е официалният. Конгресът на демократите е през юли. Не е сигурно, че Байдън ще успее да обедини партията и да мобилизира целия ѝ електорат.

Липсата на харизматичен съперник. Байдън е интелектуален тип, типичен представител на отдалечения от масите вашингтонски елит. Той не е народняк.

Рискът Тръмп да направи грешка във всекидневните си брифинги в Белия дом е голям. Един сериозен гаф може да навреди на шансовете му. Медиите в САЩ пишат, че част от обкръжението му се страхува от това. Има данни, че подкрепата му сред републиканските избиратели остава висока (82%), но доверието към към него сред целия електорат спада именно заради противоречащите си и понякога гротескни негови изявления – като например за ролята на белината и светлината в лечението на COVID-19 . Той обаче не може да се откаже от всекидневното брифинг-шоу, защото, ако изчезне от екраните, ще ги подари на устатите щатски губернатори от Демократическата партия. Като например изкусния в комуникацията Андрю Куомо от Ню Йорк.

Икономиката изглежда най-много тревожи Тръмп. Рецесията и безработицата ще бъдат исторически. Очаква се да надминат стойностите от Голямата депресия (1929-34 г.). Това ще произведе много гневни избиратели. Блокадата вече предизвиква протести срещу ограниченията.

Много гневни избиратели обаче още не значат непременно гневни на Тръмп. Зависи как той ще построи тезата си за виновните за кризата и кога ще успее да отвори икономиката.

Управлението на кризата е една от най-уязвимите му точки – закъснелите мерки, подценяването на опасността и надценяването на готовността на държавата да я посрещне. Дали това ще бъде съществен минус, зависи от това дали той и екипът му ще позволят то да бъде прието като непосредствена причина за жертвите или да прехвърлят отговорността на други – включително на Бог. И дали ще убедят Америка, че ако не е бил Тръмп, жертвите са щели да бъдат много повече.

Байдън е по-близо до болката на американците. Сам преживял три тежки загуби в семейството си, Байдън има по-голям психологически потенциал да бъде идентифициран със страдащите хора. Асошиейтед прес отбелязва, че, за разлика от Тръмп, при обиколките си в щатите бившият вицепрезидент е по-добър в прекия контакт с избирателите, извън официалната програма, а не толкова в речите от трибуната. За обеднелите и безработните ще бъде трудно да припознаят милиардера Тръмп като “техен човек”.

Темата е само една. Коронавирусът измести от дневния ред всичко останало. Това означава, че Тръмп е лишен от шанса да сменя неудобните за него теми с удобни. В същото време Байдън е свободен да играе президент в сянка, да чертае светли алтернативи, без да носи никакви отговорности.

Изолационистката и протекционистка политика на Тръмп (от наказателните мита, напускането на международни споразумения, обтягане на отношенията с Европа) не работят за САЩ, когато всички страни, включително най-силните, се нуждаят от международна солидарност.

Leave a comment

1 Comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *