Политиците са кротнали и издават помирителни звуци.
Волен Сидеров мирува дори.
Партиите са като децата. Утихнат ли, значи правят бели. Никой обаче не ги наглежда.
И те си управляват. Правят нещо на бюджета. Утре ще направят нещо на друг закон. И така полека-лека ще дойдат изборите, които пак да спечелят както си знаят.
Гледам, полемиката за дереджето се пренесе от полето между улицата и правителството в това между интелектуалците. ( И тази дума вече звучи като “катарзис”, но засега не намирам друга).
Тинк танковете са се хванали гуша за гуша с Велислава Дърева. Познавам някои тинк танкове тук. Те според мене не биха се борили с Дърева. По-скоро биха я приели спокойно и биха избягвали да ѝ противоречат. Защото у тях компонентът “тинк” надделява над компонента “танк”.
По-интересно е обаче за какво се карат нашите “мисловни резервоари” с другарката Дърева. Не е за това, което става днес. Нито за онова, което ни чака утре. Те се карат за Левски. (Не за “Левски”). И за това, кой от тях какъв е бил, какво е станал и откъде е вземал пари едно време и сега.
Не знам защо дебатите за Левски завършват с кавга за пари. Ясно е обаче, че причината не е в Апостола.
Кой откъде и колко е вземал, за да налива мислите си резервоар, е интересно. То обаче не ми отговаря откъде Пеевски и неговата мама взеха парите да станат “медийни магнати”. Тинк-танковете и Дърева тук мълчат. Сигурно не са чели тефтерите на Пеевски. И аз не съм ги чел. Но подозирам, че са интересни. От правописна и други гледни точки.
От дебата трепери само въздухът и никой друг. В юлската мараня се носи “тинк-танк, олигархия, тинк-танк, олигархия, тинк-танк”. А олигархията е на море и си пие ледената мастика под чадърчето. Както винаги е правила. И се надява да го прави пак. Looks forward to it, както се казва.
