Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



XXI век: Няма начин да живееш глупаво и добре

Вчера се навършиха десет години откакто България подписа договора си за присъединяване към Европейския съюз. Социалните мрежи естествено не подминаха темата. Наред с поздравленията се чу силно и гласът на набъбващия роден евроскептицизъм. Защо ни беше този Европейски съюз? Какво хубаво видяхме от него? Само ни скара с Русия. Кой ни пита искаме ли да влизаме? Хайде да излезем.

Бегъл поглед върху социологическите анкети е достатъчен, човек да разбере, че това е гласът на малцинството. Допускам, че сред него немалко позират като “антисистемни”, но едва ли сериозно мислят това, което говорят. Други го говорят срещу заплащане. Колкото и жалко да е това малцинство, то е подозрително гласовито. Затова си струва да му се отговори.

Който иска България да излезе от Европейския съюз, иска:

(а) българската икономика да изгуби 70 на сто от пазара на износа си;

(б) да се върнат митата и с тях българската продукция да се прости и с малкото си конкурентоспособност;

(в) българските земеделци да не получават европейски субсидии, т.е. съвсем да закрием земеделието;

(г) България да се лиши от 76 на сто от публичните си инвестиции (в инфраструктура, природна среда, икономическо и социално развитие). Сега те идват от еврофондовете. Ако ги нямаме, не метро, не магистрали, дупките по пътищата няма да има с какво да запълним. Няма да остане какво да се краде дори;

(д) да се върнат границите. Да пътуваме  пак с визи. Децата ни да не могат да учат където искат в Европа, братята и сестрите ни да не могат да отидат да работят там. Студентите ни да не ползват обмена по “Еразъм”. Учените ни да не ползват финансиране по “Хоризонт 2020”. Западът да започва от границите на Сърбия и на Бившата югославска република Македония. Защото след 10-15 години те ще са готови за членство.

Как да наречем българина, който иска това? Оставям отговора на читателите.

Добре, Европа е лоша. Защо тогава всички бягат в нея? Защо дават последните си пари на трафикантите? Защо са готови да се удавят в Средиземно море, само и само да стъпят на брега ѝ? Защо драпат да отидат при омразните си колонизатори? Дето бият негрите. Защо не бягат при Путин? Я каква голяма, богата и силна страна има той!

Защо дори сърбите, които европейските сили два пъти бомбардираха след Втората световна и след Студената война (1994 и 1999 г.), искат и те в тази лоша Европа? Защо идват в Брюксел с нейно посредничество да преговарят с косовското правителство? С тази зла Европа, която в кризата (1999-2000 г.) взе страната на косоварите.

Защо и СИРИЗА, и “Подемос”, дето така проклинат финансовата политика на ЕС, искат все пак страните им да останат в него?

Зарежете и тези въпроси. Кажете само какво да избере България на мястото на ЕС? Да станем Швейцария на Балканите? Да, но Швейцария има банки, а ние имаме КТБ. Швейцария има часовници, а ние – чушкопеци. Швейцария е богата. Ние сме бедни. Богат и независим, може. Дори на Балканите. Но бедни и независими не са ми известни. Нито хора, нито държави.

Да, Норвегия гласува на два референдума против присъединяване към ЕС. Но Норвегия има нефт, газ, сьомга и чер хайвер да захранва цяла Западна Европа. А ние вече внасяме домати от Перу.

Да, голяма част от англичаните сериозно искат страната им да напусне ЕС. И нищо чудно дори референдум да направят за това. Но и да напуснат Европа, те пак ще останат най-добрите приятели на Америка. Пак ще са една от водещите в света икономики, ядрена сила, постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, един от четирите световни финансови центрове.

Какво ще сме ние, ако напуснем ЕС? Азербайджан, но без нефта и газа. Отговорът е на Кръстьо Преславски -един младеж, който достойно представя България в Европейската комисия.

При все това малцинството пак е тук и пак си знае своето. В Европа е зле, да се махаме. Малцинството трябва да може да казва това. Затова сме демокрация – всеки да може свободно да се изложи. Но това не значи и всеки да може свободно да решава.

Само че у нас този доморасъл “евроскептицизъм” седи там, където трябва да се решава и да се мисли – в парламента, в основни партии, в редакции, в това, което минава за духовен елит. То пише по вестниците, говори по телевизията и никой не го апострофира дори.

Това донякъде обяснява защо живеем зле и все се чувстваме нещастни. Това говорене е пример за свободно скитащи и неограничавани от нищо малоумие и безотговорност, а може би и злосторничество. Не се забелязват никакви гаранции, че достъпът им до важните копчета е изключен.

Това говорене показва, че обществото ни, или поне част от него, отказва да оцени може би единственото хубаво нещо, което му се е случило след Третото българско царство. А, както е известно, който си подритва коматчето, го губи. Намираме се в XXI век. За разлика от нас историческото време напредва. Вече няма начин да живееш хем глупаво, хем щастливо.

 

 

Leave a Reply