Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Whataboutism

Тази английска дума, съставена от въпроса what (какво?) и предлога about (за; относно, по повод), може да се преведе буквално на български “а-какво-ще-кажете-за-изъм”.

Тя илюстрира прийома да се отваря на неудобен въпрос с въпрос за друг проблем. Класически пример е универсалният съветски въпрос/отговор на всички критики: “А вие защо биете негрите?”

Whataboutism-ът е едно от вероятните изкушения за националните ни власти, щом поемат председателството на ЕС. Изпадането в него при отговор на трудни въпроси няма да помогне на България.

Изкушения ще има. Едно от тях е свързано с продължаващото евронаблюдение върху правосъдието и вътрешните работи на страната ни. То не е правна пречка тя да председателства Съвета на ЕС, но може да предизвика политически коментари.

Друг повод може да бъде участието в правителството на националисти, предизборната реторика на някои от които граничи с расизма, а поведението им към медиите буди съмнения доколко са демократи.

Справедливо е да отбележим, че България в момента не е проблемът с главно “П” на ЕС , що се отнася до  върховенството на закона или до ролята на популистите.

Да, парадоксално е, че само нашата страна и Румъния са под наблюдение за функционирането на съдебните им системи, когато независимостта на правосъдието изглежда далече по-заплашена на други места. Например в Полша.

Нито в България, нито в Румъния убиват разследващи журналисти. Като в Малта.

Нито в България, нито в Румъния се провеждат противоконституционни референдуми. В нито една от двете страни полицията не бие хората заради политическите им убеждения. Като в Испания.

Не само българските избиратели са изпратили националисти във властта. Твърди антиевропейци и ксенофоби преговарят в момента за министерски портфейли в Австрия, а в Италия, една от шестте основателки на ЕС, еврофобите на Матео Салвини са в коалицията с най-добри изгледи да вземе властта в предстоящи след месеци избори – заедно с “Форца Италия” на осъдения бивш премиер Силвио Берлускони.

Като прибавим, че България няма никакъв пръст в кризите на еврото и с миграцията и в “Брекзит”, тя изглежда съвсем приемлив председател на Съвета на ЕС.

Обаче … (това е думата, след която обикновено започва интересното). Горните аргументи може да изглеждат убедителнини, но са такива само на пръв поглед. Те могат да имат нежелан обратен ефект за страната ни по няколко причини.

Първо, пасивите на другите не стават автоматично твой актив. Те не означават например, че в България и Румъния съдебните системи са реформирани докрай. Че корупцията се преследва и е сведена до обществено поносимо ниво. Че напредъкът е достатъчен, а промените – необратими.

Второ, соченето на другите с нищо не топли тебе. Българинът няма да заживее по-добре от това, че други имат подобни, дори по-големи проблеми. Реформите нямат смисъл, ако се правят “заради чужденците”.

Трето whataboutism-ът трудно се съчетава с главната роля на европейското председателство – да бъде “честен посредник”,  да работи за съгласие и компромиси. Той по-скоро може да конфронтира страната ни с други в ЕС, включително с важни партньори, с които тя споделя не само проблеми, но и позиции по конкретни въпроси.

Разбира се, напълно легитимно е, ако преднамерено те сочат с пръст заради нещо, да се защитиш и да кажеш, че не само ти го имаш.

Но дотук. Веднага след това трябва да обясниш какво правиш по собствения си проблем, а не да се заравяш в чуждите. Накратко, да не пренасяш стила на Съветския съюз в Европейския.

Leave a Reply