Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Хубавата Елена и грозната България

Познавате ли тази жена?

Mara_Carfagna

Това е Мара Карфаня. Министър на равните възможности от 2008 до 2011 г. в правителството на бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони . Преди това – модел и нещо като “адреналинка” в забавни телевизионни предавания.

Берлускони разбираше от жени, политика и икономика. Рядко съчетание. Повечето от колегите му в Европа, включително и у нас, разбират от едно, най-много от две от тези неща.

Станишев разбира от политика. Орешарски разбира от икономика. Борисов разбира от жени. И прилага разбиранията си в политиката. Той не убеждава, а сваля избирателите. “Жената требе да се лаже”. Знаят го, че лъже, ама им е сладко. И пак искат.

Берлускони беше италианският Борисов. И той управляваше от телевизора, затова му викаха видеократ. Но освен мачовския чар имаше познания в бизнеса, управлението, чуждите езици, свиреше на пиано и пееше. Канцонети. Не “Батальонът се строява”.

Италианците много одумваха Берлускони за безпътния му любовен живот. Само че го осъдиха и отстраниха за две години от политиката  по съвсем други причини. Преди това обаче той четири пъти ги управлява.

За хубавата му Мара ме подсети нашата хубава Елена. Секретарката от Националната електрическа компания и модел на “Плейбой”, чиито снимки, публикувани от завистлива колежка във “Фейсбук” развълнуваха обществото и отвлякоха вниманието му от цените на тока.

Скучното в тази история е онова, на което Мара е била министър – равните възможности. В Европа не могат да ти отказват назначение или да те уволняват, за това че си хубав и като такъв си се снимал гол.

Същите неща не могат да ти правят, ако си грозен и си се снимал облечен. Това е дискриминация. От нея ни пази нарочна европейска директива. Точка.

Елена, завалийката, се е родила на грешното място. Ако беше в Италия, сега можеше да е министър.  А тук ѝ завиждат, че е секретарка.

И защо да не е, след като една известна Калина беше е шеф на фонд “Земеделие”?

Възмутената колежка на Елена, без да иска, направи голяма услуга на компанията си. Снимките на хубавицата във “Фейсбук” свидетелстват, че най-сетне в НЕК има нещо хубаво.

Не знам дали там имат рекламен отдел и с какво се занимава той, но ако бях на мястото им, веднага бих направил хубавата Елена лице на фирмата. Да ти е драго да си платиш сметката, като я гледаш.

Ако бях енергиен монопол (това е новата ми мечта след къща в Халкидики) щях да открадна хубавата Елена от НЕК и да я показвам на озверените тълпи, когато идват да ме замерват с яйца. Не самата нея – снимката ѝ.

Щях да ѝ плащам десет секретарски заплати, само за да седи и да краси печалния ми монополен образ.

Щях да съчиня реклама, в която тя преди “Лека нощ деца” да обяснява на ромите клети в ромската страна как да пестят ток, вместо да го крадат.

България обаче е земята на хубавите жени и грозните нрави. Не съм съвсем сигурен, че обратното би ми харесвало повече. А хубави жени и нрави на едно място рядко се случва.

Нямаше да ви занимавам с тази малка случка, ако в нея не се оглеждаше големият ни проблем. Не минава година без някоя световна анкета да нареди българите сред най-нещастните. И как не, когато приемаш красивото като заплаха? Когато му завиждаш, вместо да му се радваш. Ами така сам се обричаш животът ти да е грозен. И тъжен. И самотен. И зъл.

Има нещо средновековно в това. Трябва някой да ни направи Ренесанс. От Италия ли да си го внесем? Или ще се намери наш си майстор?

Ако не можем да се радваме на хубавите си лица и да ги използваме, значи сме задници.

One Response to “Хубавата Елена и грозната България”
  1. math problem solver Says:

    This is very interesting, You’re a very skilled blogger.
    I have joined your rss feed and look forward to seeking more of
    your magnificent post. Also, I’ve shared your web site in my social networks!

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta