За дълбоко съжаление на цялата прогресивна общественост днешната фалшива новина идва не от друг, а от водача на листата на “Демократична България” Радан Кънев.
По повод на споровете около имота на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, Кънев написа в профила си във Фейсбук:
“Ето затова ще се боря за силна Европейска прокуратура и за европейско правосъдие. Защото наглостта на овластените превръща Европа от наш дом в място, където емигрират децата ни”.
Напълно изключвам уважаваният столичен адвокат и опитен политик Кънев да не знае какви са правомощията на европейската прокуратура.
Тя трябва да преследва посегателствата върху финансовите интереси на Европейския съюз.
Колкото и смущаващо да изглеждат разкритията за терасата на г-н Георгиев, тя не представлява европейски интерес, освен ако не е построена със средства от бюджета на ЕС. Поне засега няма такива сведения.
Господин Кънев знае много добре, че ЕС не създава своя прокуратура, за да замести тя прокуратурите на държавите членки.
“Европейското правосъдие” е федералистка мечта, за чието осъществяване най-вероятно ще трябва нов договор на ЕС, с който държавите членки да предадат суверенитета си в тази област на съюза.
Г-н Кънев отлично знае колко далече е днешна Европа от необходимото единодушие за такава стъпка. Европа изглежда десетилетия далече от такъв консенсус не само политически, а и мирогледно.
Водачът на листата на “Демократична България” се е поддал на общата популистка мода и обещава на изгладнелия за справедливост избирател да му донесе от Европа, нещо, дето трудно са намира в България. Обещава да построи мост там, където няма река.
Европа няма прокуратура и правосъдие за износ. Все още държавите членки трябва да си ги правят сами.
Освен това, от 1 януари 2007 година Европа не е място, където българите “емигрират”, а техен дом, където те имат свобода на движение и установяване. От 1 януари 2014 г. българите имат свободен достъп до целия пазар на труда в ЕС. В неговите рамки те повече не могат да бъдат емигарнти, или имигранти, а навсикъде са европейски граждани. Ако предпочитате технократския език – мобилна работна сила.
За съжаление, това е поредната неумела популистка стъпка на “Демократична България” в последните дни. Предишната беше да се поклони на режисираните и истеризирани протести на тираджиите и заради тях да отстрани от водач на листата опитния си евродепутат Светослав Малинов.
Тези протести не отразяват нищо извън успеха на ограничена група камионо-собственици и коалиция от политици-опортюнисти от всички цветове да експлоатират масовата неинформираност, за да представят един ограничен бизнес интерес като национален.
С отстраняването на Малинов “Демократична България” се присъедини към транспортно-патриотичната коалиция. Настоява обаче, че е алтернатива на всички останали в нея. В случая – не се вижда с какво.
Ако иска да е достойна за името си, “Демократична България” би трябвало да защитава пакета “Макрон”, защото той означава налагане на европейски суверенитет там, където сега има национални феодални порядки.
Волю или неволю, г-н Кънев се поддава и на изкушението (чиято жертва става непрекъснато и ГЕРБ) да опровергава всичко лошо, което напишат за него. Ето поредната серия опровержения в седем точки.
Те ще имат обратен на търсения ефект – защото повтарят злословия, които мнозина не са прочели и дават повод на троловете да ги повтарят. Опровергаващият играе играта на опровергавания.
Целта на трола не е да каже истина, а да създаде повод лъжата да се повтаря и обсъжда колкото може повече и по-широко. Голяма част от източниците на компромати са такива, че почти никой не би им обърнал внимание, ако засегнатите не реагираха толкова панически и болезнено.
Не забелязвам “Демократична България” да бъде активна в комуникацията си. Ако съдим по профила на г-н Кънев, тя е по-скоро реактивна. Собствените й послания ги няма. Преобладават отговорите на чуждите.
По този начин “Демократична България” изоставя намерението си да внесе в предизборната кампания истински европейски дебат. Тя участва наравно с другите партии в помяната му с битови злободневни национални сюжети. По този начин претенцията й да бъде различна се изпразва от съдържание.
А най-лошото е, че подобно на политическите сили, за чието отрицание се представя, “Демократична България” вече също обраства със своя армия от тролове в социалните мрежи, които и придават талибанско звучене и отблъсват от нея потенциалните й избиратели.