“Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу смята, че на Румъния и България трябва да бъде предоставен шанс за присъединяване към Шенгенското пространство. Барозу е на мнение, че двете страни съответстват на всички критерии и заслужават присъединяване към Шенген.”
Съобщението е на агенция “Фокус” от днес и се позовава на румънското издание “Гъндул” (“Мисъл”). През последния уикенд и други Интернет портали у нас и в Румъния цитираха същото изказване на председателя на Комисията.
В информациите липсваше подробността, че то с нищо не увеличава шансовете на България и Румъния да влязат в Шенген – зоната на ЕС за пътуване без паспортен контрол.
За нейното разширяване върховният изпълнителен орган на ЕС и неговият председател нямат думата. Решенията вземат с единодушие вътрешните министри на държавите-членки.
Вече три години те отказват да се вслушат в настояванията на Комисията, че България и Румъния отговарят на критериите за членство в нея.
Барозу казва нещо популярно у нас, което не е ново. Той е добър и щедър, защото това нищо не му струва.
Ако говорим само за нашата страна, има поне три сериозни причини да не бъде допусната. Те пречат и на Румъния, тъй като шенгенските страни не искат да приемат балканските кандидатки една по една.
Сирия. Ако България влезе в Шенген, вратите му се отварят за бежанците от Третия свят у нас. Чии права и жизнен стандарт биха предпочели те, е очевидно. Макар да не ги познавам лично, ми се струва, че биха избрали да живеят при Меркел, Оланд и Камерън, вместо при Орешарски.
Старите членки на ЕС си спомнят как през април 2011 г. Италия издаде разрешителни за временно пребиваване на прииждащите от Тунис бежанци и те се втурнаха съм Франция. Тя пък временно затвори част от границата си с Италия, предизвиквайки семеен скандал в общия ни европейски дом.
България отсега заявява, че не може да храни и подслонява бежанци. Какво ѝ пречи да постъпи като Италия? И какъв друг изход ще има?
Според мене, точно сега между между шенгенските вътрешни министри липсва необходимият брой луди или жертвоготовни за консенсус в зоната да влязат България и Румъния.
Но дори и да се яви такова единодушие, в Шенгенското споразумение вече има клауза , която позволява вътрешните граници да се възстановяват при извънредни обстоятелства за 12 месеца и ако трябва – за още 12. Така че и да ни пуснат, винаги могат пак да ни тръшнат вратата.
Лятото на нашето недоволство. България изпълнява техническите критерии да влезе в Шенген. На книга съществуват само те и формално погледнато и в съответствие с досегашната практика, трябва да ни пуснат.
Това е тезата, с която българските политици облъчват обществото. Само че тя е фалшива. Нищо не задължава шенгенските страни да отворят зоната за нас, ако липсва политическо доверие в българската държава.
Навремето един холандски министър каза, че вярва във вратата, която сме построили на границата, но не вярва на тези, дето държат ключа.
Скандалите с подслушването, костинбродските бюлетини, назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, едва ли могат да бъдат определени като стъпки към укрепване на доверието на шенгенските ни партньори в България.
Ако вие сте германски или френски вътрешен министър, ще отворите ли границата си за страна, чието правителство назначава лице като Пеевски за шеф на държавната сигурност? И твърди, че това е “нестандартен подход” за борба с мафията. Аз не биха я отворил, ако имам чувство за отговорност и ми е мила политическата кариера.
Ще се доверите ли юнашки на национални власти, срещу които хората протестират, без да спрат, 100 дни, обвинявайки ги, че са свързани с мафията и олигархията?
И най-сетне, ще пуснете ли при себе си държава, която се сърди на посланиците ви, защото са казали по възможно най-приятелския начин очевидното?
ГЕРБ се опитваше да внуши, че единственото препятствие пред влизането ни в Шенген е Холандия, чието предишно правителство зависеше от една крайно дясна и ксенофобска партия.
Тя вече не е в управляващото мнозинство, но холандската позиция остава същата и към нея се присъединиха Германия и Финландия, които уж бяха кандисали да влезем.
Европейската комисия. Евентуално решение на Съвета на вътрешните министри за разширяването на Шенген ще зависи от следващия доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния, който е насрочен за края на тази година.
Ако някой очаква той да е положителен, значи е изгубил връзка с действителността.
Предводителят на борбата с организираната престъпност от близкото минало и негови подчинени бяха разследвани за злоупотреба със специални разузнавателни средства. Той е изправен пред съд, защото е забранил подслушване срещу основателно заподозрян.
Прокуратурата шумно започна няколко разследвания преди изборите, но те постепенно затихнаха.
Едва ли назначенията в сферата на сигурността и онова тефтерче с указанията кой да се “удари” и кой да се “оправи” могат да минат за върховенство на закона и убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Струва ми се, че вече, дори Брюксел да иска да напише хубав доклад за България, управляващите са направили това невъзможно. Трябва да сме доволни, ако докладът не е много лош.
Затова ще се наложи да благодарим на Барозу за топлите му думи и да почакаме още за Шенген. По-спешно ни трябват ред други неща, които водят натам.