Кампанията срещу президента Росен Плевнелиев за начина, по който е купил къщата си в Гърция, до момента не се основава на никакви доказателства за престъпление и е поредният сигнал, че обществото, политиката и медиите ни са тежко болни.
Нищо в т. нар. разследване на ТВ7 не подкрепя извода, че Плевнелиев е извършил нещо незаконно, купувайки имот от 5 000 кв. метра и къща на площ 400 кв. метра между селищата Неа Рода и Урануполис на Халкидическия полуостров през 2007 г. , когато все още е бил строителен предприемач.
“Разследващата” страна и пригласящите ѝ “коментатори” се обосновават с това, че Плевнелиев е платил в брой. Като главно доказателство сочат факсимиле от нотариален документ, публикувано в сайта afera.bg. Поместеното трябва да е фотокопие на част от документа на гръцки и негов легализиран превод на български.
Да приемем на доверие, че тези факсимилета са достоверни, че това са оригиналните документи и по тях не са извършвани манипулации. Ето ги тук:
http://afera.bg/razsledvania/50557.html
Само от тях възникват ред въпроси, на които необяснимо никой не търси и не дава отговор.
Преводът
Гръцкият текст описва начина на плащане така (преписвам го дословно с една правописна грешка, за която ще стане дума по-късно): που καταβλήθηκε ολόκληρο απο τον αγοραστή και έλαβαν οι πωλήτες σε μερητά. Буквално преведено на български това е: “която се внесе изцяло от купувача и продавачите получиха в брой”.
Българският превод във факсимилето е: “която бе изплатена изцяло от купувача и продавачите получиха в брой”. (подчертаването е мое – В.Ж.).
Точният превод на “бе изплатена” на гръцки, който би трябвало да присъства в легализиран нотариален документ е πληρώθηκε.
Καταβλήθηκε е минало свършено време възвратна форма на глагола καταβάλλω (внасям). Πληρώθηκε e същата форма на глагола πληρώνω (плащам).
Гръцкият нотариус изрично посочва, че плащането между страните е извършено извън кантората му, т.е. той не е бил свидетел как е станало то.
Аз не съм разследващ журналист. Но ако бях, първият въпрос, който бих си задал е: Неточен ли е българският превод, или е фалшификат?
След това бих се обадил на нотариуса да го попитам какво точно е станало. Бих потърсил и продавачите на имота.
Прави впечатление и как във факсимилето на гръцкия документ е изписано “в брой” – σε μερητά. Липсва буквата τ. Правилното е σε μετρητά.
Такива грешки не са типични за нотариални документи, където всяка буква и цифра педантично се проверяват.
Ако бях разследващ журналист, това за мене щеше да е повод за се запитам: Автентичен ли е този документ? Може да е, може да не е.
Договорът
Да приемем, че сниманите документи са автентични. От съдържанието им е логично да се предположи, че Плевнелиев или е внесъл сумата в местна банка по сметка на продавачите, или им я е броил на ръка.
“Разследването” не отговаря кое от двете се е случило. Но което и да е, е ли то престъпление?
По времето на сделката и България, и Гърция са членки на Европейския съюз. Както предполагам знаят дори в ТВ7, в ЕС съществува свободно движение на капитали. Предвижда го член 63 от неговия договор, който се прилага пряко, т.е. не изисква прилагащо национално законодателство.
Той гласи: “…all restrictions on the movement of capital between Member States and between Member States and third countries shall be prohibited.” (Всички ограничения върху движението на капитал между Държавите-членки и между Държавите-членки и трети страни се забраняват”.)
За подробна справка погледнете тук:
http://ec.europa.eu/internal_market/capital/framework/treaty/index_en.htm#grandfatheredprovisions
Законът
Следващите два члена от договора съдържат ограниченията, които държавите могат по различни съображения да налагат в националното си законодателство върху преноса на валута през границата към друга страна-членка на ЕС и към трети страни.
В случая с Гърция и другите държави от ЕС българският Валутен закон изисква гражданите, които изнасят валута на стойност 10 000 евро или повече да я декларират само при поискване от митническите власти.
Този режим обаче е въведен с изменение на закона от 2011 г. От 15 юни 2007 г. е в сила наредба на Министерството на финансите, според която, ако човек изнася над 10 000 евро от България трябва задължително да декларира размера и произхода им и да представи удостоверение от Националната агенция за приходите, че няма просрочени задължения.
Къде обаче са доказателствата, че Плевнелиев е нарушил тази разпоредба, пренасяйки недекларирани пари над разрешените през границата?
Откъде следва, че той не е можел да разполага с въпросната сума в брой в Гърция, без да я прехвърли там незаконно? Не е ли могъл да я вземе назаем на място?
Какво му е пречило да си открие сметка в гръцка банка, да преведе в нея парите по банков път, а след това в Гърция да ги изтегли в брой и да ги предаде на продавачите? Или да ги преведе по техни сметки.
Помислете колко клонове на гръцки банки има в България. Нима е невъзможно от техни гръцки офиси човек да изтегли пари, които е вложил в България?
Ако бях разследващ журналист, щях да се заинтересувам за всички законни и незаконни начини, по които може да се направи такъв трансфер, както и да попитам българските митници и граничната полиция кога през 2007 г. Плевнелиев е минавал границата и какво е декларирал.
По публикациите не личи и тези въпроси да са задавани.
В “разследването” се намеква, че Плевнелиев може би е платил от сметката на кипърска офшорна фирма, която била на името на предишната му съпруга.
Да оставим настрана, дали има такава фирма. Офшорните фирми са съвсем законни. Има ги и в ЕС, и извън него.
Незаконно е да криеш в тях или другаде доходи, за които не си платил данъци. Но самото притежаване на офшорна сметка и плащането от нея не са престъпление.
Ако бях разследващ журналист, щях да попитам: Какво е възможно да е нарушил българският президент, ако наистина е разполагал с офшорна сметка и с пари от нея си е купил къщата в Гърция. Не се забелязва някаква дискусия и по този въпрос.
Нека допуснем обаче, че като някогашен строителен предприемач Плевнелиев е укривал недекларирани доходи в Кипър и после ги е използвал да си купи въпросната къща в Гърция. Оставката е най-малкото, което би трябвало да последва от такова деяние. Къде са обаче доказателствата, че го е извършил?
Амбицията на “разследващите” изисква много повече аргументация.
Сметките в офшорки са обект на остра критика по целия свят, когато бедните хора трябва да късат от залъка си, за да плащат дълговете на държавите и банките. Но това е в повечето случаи морална критика. Недопустимо е разследващата журналистика да заличава границата между морално укоримото и престъпното.
Предполагам, че в ТВ7 дори знаят, че ЕС още не може да накара свои членки – например Австрия и Люксембург – да вдигнат изцяло банковата тайна и да обменят автоматично информация с други страни за влоговете на техни граждани в цитираните две държави.
Наистина, това е специализирана тематика и е нормално широката публика да не е подробно запозната с нея. Но тази тематика е задължителен контекст, когато се пише за офшорки. Недостойно е за разследващ журналист да се възползва от неосведомеността на читателите си, за да прави политически внушения.
Какво излиза?
“Разследването” е установило, че президентът е богат за българските стандарти човек. Той има къща в Халкидики, тя струва 700 000 евро и се твърди, че той ги е платил в брой.
Дотук има съмнения, но не и солидни данни Плевнелиев да е нарушил някакъв закон.
ТВ7 преди повече от година установи, че бившият издател на “Труд” Любомир Павлов има къща на френската Ривиера. Заформя се нещо като галерия от лоши хора с къщи в чужбина. Най-лошо, което ги обединява, е, че те са богати на фона на масовата бедност.
Разкритието за Павлов съвпадна подозрително с подадената от него жалба в Европейската комисия, че българската държава оказва незаконна помощ на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на Нова българска медийна група.
От жалбата в България последваха обвинения срещу Павлов и съдружника му Огнян Донев, че фалшифицирали документи и прали пари. Тези обвинения не бяха доказани и паднаха едновременно с правителството на Бойко Борисов.
Оказа се, че не е престъпление да имаш къща на Ривиерата, но като следствие от това Павлов и Донев се съгласиха да продадат “Труд” и “24 часа”.
Основание да се иска оставка при установените от ТВ7 до момента факти може да е само пролетарската класова омраза срещу богатите.
Не би трябвало такава телевизия да се свързва с Делян Пеевски и с президента на КТБ Цветан Василев, защото те са капиталисти и са богати, а не пролетарии.
Тези “разкрития” във вида им до момента не са основание за нищо в една държава, която претендира да е европейска и правова.
Те съдържат основания за въпроси, които журналистиката е в пълното си право агресивно да задава, а държавният глава е заинтересован да “адресира” най-подробно и открито. Той дължи това не не само на “разследващите” го, а на всички български граждани.
В интерес на Плевнелиев е да поиска компетентите органи да го разследват, ако трябва с отваряне на банковите му сметки. Защото клеветата се намества там, където има вакуум на истина и прозрачност.
Да не забравяме в същото време, че най-яростните му хулители днес бяха най-възторжени апологети на ГЕРБ, когато той се кандидатира за президент и спечели изборите.
Не бива да бъдем преднамерени към следователските усилия на ТВ7, но и в същото време да не забравяме колко пъти тя сменяше позициите си, за да улови попътният политически вятър.
Въпрос към всички българи: Искате ли такава телевизия да се опитва да унижава държавния ви глава и институцията?
Девалвацията
Удивителното в цялата история е безпрепятствеността, с която се развива тази кампания.
Не се намери журналистика – била тя разследваща или обикновена (като изключим изданията на “Иконмедия”) – която да се вгледа прецизно във фактите и да зададе произтичащите от тях въпроси.
Не се намериха институции, политици и политически сили да ги третират по отговорен начин. Всички или хукват подир мълвата, или злорадо се снишават покрай нея.
При това въпросът не е да се опровергават или потвърждават твърденията на една телевизия. Той е за почтеността на президента. Той е за доверието на гражданите в него. Това е въпрос от най-висш обществен интерес. И публичното говорене по него е на възможно най-низше ниво.
То отразява отчайващо ниски стандарти за журналистика и политика. Те биха отивали по-скоро на Третия свят и на т.нар. “провалени държави”, но не и на Европа.
Ако това е нивото на тези, които ни информират и ни управляват, положението е бедствено. Емиграцията няма да ни оправи. Трябва евакуация. Защото България се движи на сляпо и медийно, и политически. Ние неусетно ставаме царство на лъжата. Дебелата, скърпена с бели конци.
Трява добре да помним кои са носителите на тези стандарти и да се запитаме на кого са изгодни те.
Крайно време е да започнем да мислим. Да виждаме, докато гледаме. Да чуваме, докато слушаме. Иначе никой няма да ни е виновен.
Ако лица като Делян Пеевски и Николай Бареков се радват на доверие, доверяващите им се, напълно си ги заслужават.
Ausgezeichnet, mein Freund!
[…] кореспондент на „Труд“ в Брюксел, публикуваме оригиналната статия от неговия блог. Подчертаваме, че Биволъ не е разследвал този […]
След като гореспоменатият купувач внесе и изплати на продавачите…
—-
Така завършва българският превод на нотариалният акт, като преводачът уточнява, че продължението (следващата страница) липсва. Защо ли?
http://afera.bg/wp-content/uploads/2013/10/RP_prevod-page-01-724×1024.jpg
ВНЕСЕ… така употребена думата насочва за внасяне по банкова сметка. Следващата страница (която нарочно може би не е дадена за превод) би хвърлла повече светлина.
Хубаво мнение. Ама щеше да е доста по лесно и достоверно Президента да отговори на тези доста прости въпроси – и да премахне съмненията – не е ли така?
Вместо да трябва някакво трето лице (?) да ги задава – като оправдание?
Г-н Желев, по същество съм съгласен с повечето Ви мисли, но си позволявам само уточнението, че разсъжденията Ви за разликата между глаголите καταβάλλω и πληρώνω не са верни. Както е видно от речника на Триандафилидис: καταβάλλω, -ομαι : 1. πληρώνω μια οφειλή ή ένα συμφωνημένο ποσό χρημάτων, т.е. означава точно плащам (във всеки смисъл), не внасям в банка. Превеждал съм десетки договори и нотариални актове и мога да Ви уверя, че в тях се употребява глаголът καταβάλλω за плащам във всеки смисъл, докато πληρώνω се употребява в по-неформален контекст. Може би бъркате глагола καταβάλλω с καταθέτω. Правя това уточнение единствено защото неоснователно хвърляте подозрение върху професионализма или честността на преводача.
[…] кореспондент на “Труд” в Брюксел, публикуваме оригиналната статия от неговия блог. Подчертаваме, че Биволъ не е разследвал този […]