Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Какво значи победата на Курц за България

Следващият канцлер на Австрия най-вероятно ще бъде Себастиан Курц. Тридесет и една – годишният външен министър и лидер на Народната партия я изведе до победа с 31 на сто от гласовете на изборите в неделя. Всички очакват решението му с кого ще направи коалиция – със социалдемократите, с които консерваторите управляваха досега, или с крайната десница, Партията на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе.

Какво означава това за България?

Печелим съюзник в спора за миграционната криза. Курц е за това ЕС приоритетно да се грижи за охраната на външните си граници, вместо да търси начини  да разпределя тежестите на миграцията. В това отношение той е по-близо до страните от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Унгария, Словакия. В Будапеща вече приветстваха избора му. Той може да приближи Австрия до четворката, ако се съюзи с Щрахе, който предложи Австрия да се присъедини към регионалната група, включваща държави от бившата Австроунгарска империя. Партията на свободата е антиимигрантска и антиислямска. Курц дължи успеха си на това, че в кампанията се приближи към наратива на популистите, особено що се отнася до имигрантите и политическия ислям.

Този съюзник обаче е под въпрос. Ако България изпадне под силен мигационен натиск, не можем да очакваме солидарност от четворката и Австрия за споделяне на тежестта. Ще имаме тяхната подкрепа до момента, до който опазим границите си “сухи”.

Шансовете за членство в Шенген отново намаляват. Курц е против зоната без вътрешен граничен контрол в ЕС да приема нови страни сега. И без това тя продължава да поддържа извънреден контрол по някои вътрешни граници (като например австрийско-германската), който Шенгенският граничен кодекс позволява. Европейската комисия дори предложи промяна на кодекса, която  ще позволи контролът да се поддържа по-дълго от позволените сега две години.

Ще стане по-трудно за българите в Австрия. Не само защото Курц и Щрахе са на една вълна по отношение на мигрантите. Австрия беше една от първите държави членки, чиято подкрепа потърси през август френският президент Еманюел Макрон в похода си за изменение на директивата за командированите работници. То цели да ограничи достъпа на източно и централноевропейска работна сила до пазарите на по-богатите страни в ЕС. Тук Курц ще има пълната подкрепа на Щрахе. България и още десет страни от Централна и Източна Европа блокираха преди година опит на Комисията да ревизира директивата.

София ще има опонент за Турция. Курц неколкократно се обяви за това ЕС да прекрати преговорите на тази страна за членство в ЕС. България отстоява по-умерен подход. Според правителството в София ЕС е по-заинтересован да преговаря с Турция и така да има лостове за въздействие върху нея, отколкото да ги загуби, като сложи край на преговорите. Предстои да видим доколко радикалната реторика на Курц спрямо Анакара е била предизборна и доколко той ще остане посбледователен в нея. Различието, както и това за командированите работници, е важно и защото Австрия е наред да поеме председателството на Съвета на ЕС след България на 1 юли догодина. Това би могло да наруши приемствеността в т.нар. “тройка” от преседателстващи страни, която в нашия случай включва и Естония.

Австрийски Макрон? Всички днес са единодушни, че Курц подмладява политическия истаблишмънт на страната си и може да донесе промяна подобно на френския президент Еманюел Макрон (39 г.). Въпреки уклона му надясно, който го различава от Макрон, той се декларира като твърдо проевропейски лидер. Вероятно това ще е трудната точка в коалиционните преговори с евроскептичната формация на Щрахе. Доколко проевропеизмът на Курц ще вдъхва доверие в ЕС, зависи от коалиционното споразумение, състава на бъдещото правителство, програмата му. Проевропеизмът по принцип е добър от гледна точка на по-младите членки на съюза, като България, за които солидарността и единството са от ключова важност. Въпросът, на който още нямаме отговор, е: за каква Европа би работил Курц? Ако последва Макрон в идеите му за дълбоко интегрирано ядро и разводнена периферия, той не ни е приятел.

Leave a Reply