Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Кажете “не” на схемата за бежанците

Вчера Европейската комисия предложи да прати на България още нелегални имигранти, вместо да разпредели част от нейните в други страни на ЕС. Този вид солидарност според Брюксел засега заслужават само Италия и Гърция. България, Румъния, Малта са в графите “друг път” и “ще видим”.

София мълчи. Единствената новина, която гърми там е Гърмен.

Миграционната криза заедно с икономическата и украинската са трите най-големи заглавия в Европа. В България обаче не са. Никое от тях не може да се мери с кмета на едната от двете Загори (не ми пука на коя), който ръсел улиците със захар.

Мълчат правителство и парламент. Мълчат партиите. Мълчат гражданите. Мълчат селяните. Мълчат – о, небеса! – и патриотите дори – управляващи и опозиционни. Няма го Сидеров. Да се озъби на тирана от Брюксел. На колонизатора. Да го нахока като френска дипломатка. Да го замери с винена тапа като белгийски келнер.

Една Илиана Йотова отсрами България, реагирайки на най-важната европейска новина вчера. Тя приветства в туитър предложението на Комисията.

“Европейската комисия предлага схема, която значително ще облекчи България от бежанския натиск по нашите граници”, написа Йотова. А тук е по-обстойната ѝ аргументация.

Честно казано, не разбирам ентусиазма на евродепутатката от БСП. Според мене той е прибързан и необоснован.

Предложението на Комисията е несправедливо към страната ни и може да създаде лош прецедент. Единствената надежда е, че то още е само предложение, към което ред държави имат резерви и е възможно да не събере необходимото квалифицирано мнозинсто в Съвета на министрите.

Комисията се позовава на член 78 алинея 3 от Договора на ЕС. Той постановява, че “ако една или повече държави-членки бъдат изправени пред извънредна ситуация характеризираща се с внезапно навлизане на граждани на трети страни, Съветът по предложение на Комисията може да приеме временни мерки в полза на засегнатата (засегнатите) държава (държави)”.

Комисията е преценила, че пред “извънредна ситуация” са изправени само Италия и Гърция и предлага следните временни мерки: през следващите две години всички останали 26 държави-членки да приемат общо 40 000 нелегални имигранти от тях,отговарящи на изискванията за получаване на международна закрила.

Разпределението става по квоти (макар Брюксел да възразява срещу този термин), които се изчисляват на базата на четири показателя: население на приемащата страна, брутен вътрешен продукт (БВП), удовлетворени молби за предоставяне на международна закрила на 1 милион население и безработица. Първите два показателеля имат по 40% тежест при изчисляването на квотата, а вторите два – по 10%.

Тази схема отрежда на България да приеме 1,43% от общото число преразпределени нелегални имигранти или 343 от Италия и 229 от Гърция – общо 572. Освен тях, ако иска, България може да приеме и 216 бежанци, които се намират по лагери в страни извън ЕС и за които Върховният комисариат на ООН по бежанците е преценил, че заслужават международна закрила. С тях стават общо 788.

Схемата е несправедлива и опасна, защото разрешава произвол от страна на неизбраната пряко нито от българския, нито от който и да е европейски избирател Комисия.

Тя посочва четири количествено измерими критерия за преразпределение на мигрантите между държавите членки, но нито един – за това кои страни заслужават солидарността предвидена от цитирания член 78. Това е нейна напълно субективна преценка и след това е въпрос на пазарлък в Съвета на министрите. Това е  пример за решение, което руши доверието в Европа и храни евроскептицизма.

Комисията-слънце седи в Брюксел и сочи с пръст: тези са достойни за солидарност, тези не са, а за онези ще видим.

Ето как комисарят по миграцията и убежището Димитрис Аврамопулос обясни вчера положението: “Защо само Италия и Гърция? Защото сега те са под най-голям натиск. Този механизъм, ако трябва, ще бъде приложен към всяка друга страна-членка…Какво е внезапен наплив, ще се определя страна по страна… Днес говорим за криза в Средиземноморието. Може би след това ще имаме проблем в Черно море, където България и Румъния може да бъдат изправени пред същия проблем… Ако е необходимо, механизмът ще бъде задействан и за тази част на Европа”. 

Комисията не твърди това без аргументи. Миналата година бежанците към Италия през Средиземно море са се увеличили с 277%, а към Гърция – със 153%. Двете държави, които са в трудна бюджетна ситуация и с висока безработица, приютяват съответно 60% и 19% от всички незаконно пристигнали в ЕС. Години наред никой не откликваше на техните молби за солидарност.

В същото време нелегалната имиграция  към България е намаляла с 48% –  от  11 500 души през 2013 година до малко над 6 000 през 2014. Щом кривата е надолу, ситуацията не е “извънредна” по смисъла на член 78, смята Брюксел. Но има ли право той да тълкува доста неясния текст на Договора?

Любопитно в предложението на Комисията е, че показателите, които служат за преразпределяне на бежанците, не важат при преценката кои държави се нуждаят от солидарност. Какво щеше да излезе, ако важаха?

Да сравним например България, Гърция и Италия по население. България – 7,2 милиона, Гърция – 10,9 милиона, Италия – 60,8 милиона. По население България е 8,4 пъти по-малка от Италия и 1,5 пъти по-малка от Гърция.

За 2014 година трите страни са отговорили положително на молби за убежище както следва: България – 7020, Гърция – 3 850 и Италия – 20 630. Оттук удовлетворените молби на 1 милион население са: в България – 975, в Г ърция – 353, в Италия –  339. Тоест на милион население България миналата година е предоставила закрила на 2,76 пъти повече мигранти отколкото Гърция и на 2,87 пъти повече отколкото Италия. За повече подробности виж тук.

Сега да сравним трите страни по БВП. В абсолютна стойност през 2014 година за България той е 42 милиарда евро, за Гърция – 179 милиарда евро и за Италия 1 616 милиарда евро. Това значи, че в абсолютна стойност българският БВП е 4,3 пъти по-малък от гръцкия и 38,5 пъти по-малък от италианския.

Да сравним трите държави и по БВП на глава от населението. На българин се падат 5 800 евро или 45% от средния за ЕС за 2014 година; на грък – 16 300 евро или 73% от средния за ЕС и на италианец – 26 600 евро или 99% от средния за ЕС. Следователно по БВП на човек България е 2,8 пъти по-бедна от Гърция и 4,6 пъти по-бедна от Италия.  Справки тук и тук.

Какво излиза? В пъти по-малката и по-бедна България приема в пъти повече бежанци. Нейното положение при това не се признава за извънредно за разлика от това на Гърция и Италия. И за капак искат да пази външната граница на ЕС и не я пускат в Шенген.

Това Аврамопулос вчера нарече “справедливо разпределение” и “политика почиваща на честни и измерими критерии”. Никой от София не му възрази.

Днес попитах говорителката му Наташа Берто има ли количествен праг, над който Комисията смята миграционната обстановка в държава-членка “извънредна” и тя ми обясни следното: “Не сме поставили специфичен праг, но … увеличение от 277% на годишна база в Италия и 153% на годишна база в Гърция при продължаваща тенденция за нас е очевидно извънредно положение, с която страните от предната линия, в този случай Италия и Гърция, не бива да бъдат принуждавани да се справят сами. Това е въпрос на европейска солидарност. Вашето позоваване на българския БВП не е пряко свързано с извънредното положение, а по скоро с критериите” (за преразпределяне – б.а.).

Едва ли някой би отрекъл, че Гърция и Италия се нуждаят от солидарност. Но защо България не я заслужава? Защото в така предложения механизъм е оставено твърде много място за политическа целесъобразност и субективизъм.

Тук ще си позволя някои предположения. Инициативата за механизма и за съпътстващите го мерки спрямо миграцията дойде от италианския премиер Матео Ренци.

При малката разлика между десницата и левицата в европейските избори през май 2014 година подкрепата на социалдемократа Ренци беше решителна  държавните и правителствените ръководители от ЕС да номинират християндемократа Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия.

Партията на европейските социалисти, сред чиито евродепутати съпартийците на Ренци са най-много, също подкрепи Юнкер, а партийната другарка на Ренци Федерика Могерини, негов външен министър, стана заместничка на Юнкер и шефка на европейската дипломация.

На гърка Аврамопулос пък се падна точно досието за миграцията и убежището, в което страната му има голям, чисто национален интерес.

Излиза, че бежанската криза е поверена в ръцете на две от най-засегнатите от нея държави-членки и те я борят според разбиранията си под благосклонния поглед на Юнкер и целия Колегиум на комисарите.

Пита се: европейско ли ще бъде такова решение? Пита се и защо на социалистката Йотова приветства предложената схема? От партийна солидарност с Ренци и Могерини, или заради българския интерес?

Схемата не е измислена вчера. Преместването на бежанци се обсъжда от април – първо на Съвместен съвет на вътрешните и външните министри в Люксемург, сетне на среща на върха на ЕС в Брюксел (от която българският премиер Бойко Борисов си тръгна по-рано). Там са били уговаряни детайлите. Комисията не прави нищо изцяло на своя глава без консултация с националните столици.

София или не е обърнала достатъчно внимание, или е била изолирана. Това не е непоправимо. Правителството може да се бори за промяна на предложението, за което трябва да събира аргументи и съюзници. Такива има. Срещу него вече имаше открити възражения от Полша, Испания, Великобритания и Унгария.

Целта трябва да е България да бъде призната за “държава от предната линия”, която има право да се възползва от механизма за споделяне на миграционната тежест.  В противен случай трябва да покажем, че можем да казваме “не”. Ако трябва – и по други важни решения, особено ако изискват единодушие в Съвета на министрите.

One Response to “Кажете “не” на схемата за бежанците”
  1. Jelev.info » Blog Archive » Европа – на две скорости, а България – на първа балканска Says:

    […] мислим така, пише тук и […]

Leave a Reply