Или как БСП ще развива отношения с Башар Асад
Европейският съюз не изключва свои членки. Засега. Опитите на България да постигне това обаче продължават.
Делегация с участието на депутати, начело със социалиста Страхил Ангелов, планира посещение в Сирия на 7 декември, съобщават медиите в София.
Очаква се делегацията, която включва представители на Хасковската търговско-промишлена палата, да се срещне с икономическия и външния министър на Сирия, пише “Труд”.
За сведение на делегацията съобщавам, че на 15 октомври 2012 г. външните министри на Европейския съюз, с участието и съгласието на България приеха заключения, в които се казва: “Президентът (Башар) Асад … няма място в бъдещето на Сирия”.
Освен това Европейският съюз, пак с участието и одобрението на България, наложи поредица от санкции на Сирия заради геноцида, на който режимът на Асад подложи своя народ.
Убитите в сирийската гражданска война са над 115 000, а бежанците от страната надминават 2 милиона, малка част от които създават големи проблеми на България.
Санкциите спрямо Сирия включват забрана за пътуване до ЕС на голяма част от висшите представители на режима. Водената от г-н Ангелов делегация очевидно им отива на крака поради обективната невъзможност да ги покани в София.
Санкциите срещу Сирия не изключват политическия диалог със страните в нейния конфликт. ЕС, САЩ и Русия от лятото се мъчат да ги съберат на мирна конференция в Женева, но до момента не успяват.
Ако обаче г-н Ангелов и Хасковската търговско промишлена палата успеят, със сигурност могат да очакват номинация за следващата Нобелова награда за мир.
Сирия е страна в международна изолация. Нейните единствени приятели днес са Русия и Иран. Режимът на Путин и аятоласите с ядрените амбиции. Г-н Ангелов май иска да присъедини европейска България към тази компания.
Руснаците не питаят братски славянски чувства към Сирия. Тя за тях е оръжеен пазар и домакин на единствената им военноморска база в Средиземно море.
Аятоласите имат шиитски сантименти към алауитския род на Асад. И амбиции за влияние в региона, което той им осигурява.
Напълно неясно е обаче какво ще търси българската делегация в Дамаск. Икономически връзки със страна, която е наполовина разрушена и блокирана от търговски санкции?
Политически отношения с режим, който е до лактите в кръв, или с част от неговата опозиция, която е свързана с Ал Кайда? И от които ЕС, където (да не забравяме) България все още членува, категорично се е разграничил.
Един читател излезе във “Фейсбук” със следното предположение: “Хасковската ТПП (търговско-промишлена палата -б.а.) е регионална организация…сигурно си мислят да заформят разни неща покрай сирийските граждани намиращи се в Пъстрогор и Харманли…”
Приемам това като ирония. Защото, ако е сериозно… За сведение на Хасковката ТПП, Пъстрогор и Харманли, съобщавам, че в съседните на Сирия държави (Ливан, Йордания, Ирак и Турция), както и в недалечен Египет, сирийските бежанци вече надминават 2,1 милиона. И никой нищо не е успял да “заформи” около тях освен лагери. Ние какво ще предложим на Асад? Да се побратимим, или да поемем шефство над сирийските граждани у нас? Или да му ги върнем в ТИР-ове да си ги изтрепе. Защото нямаме пари да ги храним и народът ги не ще.
Вероятните обяснение на тази мисия са две. Едната е, че тя е поредната проява на политически кретенизъм, който царства у нас от възкачването на сегашното правителство на власт, пък и отпреди това.
Другата е, това да е съзнателна политическа провокация, която отново тества стабилността на българския ангажимент към Европа.
Възможно е да са и двете, защото само кретен може да се впуска в авантюрата на такива провокации.
Ако ни управляват такива кретени, които искрено се стремят да развиват отношения с Башар Асад, се налага да повторя призива ми към всички сънародници, или да свалят тази власт, или да обърнат емиграцията в евакуация. В страна с такова правителство е опасно да се живее.
Все си мисля обаче, че случаят е друг. Ако по нещо България е уникална в ЕС, то е че тя е единствената страна в него (дори Румъния тук не е като нас), където има достатъчно силна прослойка, за чието политическо оцеляване връзките с Москва са “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”.
Опитите за контакти с режима в Дамаск не са нищо друго освен български опит за проруска външна политика от страна-членка на ЕС. Комплексарски опит да се демонстрира еманципация от Брюксел, където утре ще отидем с протегната ръчичка да искаме еврофинансиране.
Това е родоостъпнически опит, защото той вреди на жизнените интереси на България.
Не е за учудване, че спрямо него липсва масова публична реакция. Българинът масово живее с фолклорни, барекоидни и сидероидни представи за света. Той все още е в ЕС само тялом, а духом остава в миналото си с любезното съдействие на управляващите го “проевропейски” партии. Проектоделегацията показва, че те не стоят по-високо, от тези, които ги подкрепят. Това гротескно безхаберие обаче има политическа цена и един ден нищо неподозиращите ни деца ще я плащат.
Скандална е липсата на реакция от т.нар. интелигенция. Когато идиоти поставят под въпрос стратегическата ориентация на страната, тя е заета като един Васисуалий Лоханкин със собствената си роля.
Тя е затънала в Бердяев и Еко с възвишената цел да докаже, че всеки несъгласен с нея е фашист. В същото време реални фашисти правят партии, върлуват по улиците и в телевизиите. С любезното съдействие на техните доморасли звезди с досиета в ДС.
Ще дойдат изборите и нашият Лоханкин ще зареве, че масовата публика, тази невярна Варвара, е проста, не го разбира и отива при Птибурдуков. И че може би “так надо”.
А европейска България ще се запъти към Путин, за да му направи “голям шлем”, след като той успя да откаже Украина от споразумение за асоцииране с ЕС.
С право хората у нас не обръщат никакво внимание на тази “интелигенция”. Защото тя е напълно безучастна, когато Хасковката търговско-промишлена палата включително и от нейно име се впуска в международна мисия. И то в Близкия изток.
И когато тази мисия се ебава (извинете ме за думата, но тя е точната в случая) с единственото хубаво нещо в последния четвърт век от историята ни – членството в ЕС.
Единствената надежда близкоизточната авантюра на г-н Ангелов да не доведе до сериозни последствия е в самия режим на Асад.
Той не се радва на много международни гости тия дни, но още не е ясно доколко ще обърне внимание на тези, дето се правят на троянски коне в Европа.
От самолет им личи, че са троянски магарета. Асад е кървав диктатор, но е далече по-умен от тях.
____________________________
* След като публикувах първоначалната версия на този коментар, установих в “Гугъл”, че образът “Троянско магаре” е използван стотици пъти по подобни поводи. Моля всички автори, които биха ме заподозрели в плагиатство, да приемат моите извинения. Не става дума за кражба на интелектуална собственост, а за симптоматично единомислие.