Какво стана вчера за България в Брюксел?
Бойко Борисов попита Европа: Какво да правя с “Южен поток”?
Европа му отговори: Прави се, че го строиш.
Снощи ви обещах подробности. Ето ги:
Ако България спре да изпълнява ангажиментите си по двустранното споразумение с Русия за “Южен поток”, Русия може да я съди и да я осъди да плати неустойки.
Виновна ли е за това Европа? Не. Тя не е подписвала това споразумение.
Европейската комисия дълго време настояваше да се запознае с текста му, а България не го даваше.
През декември 2013 година Комисията поиска България да предоговори споразумението в съответствие с Третия енергиен пакет – законодателството за либерализацията на европейския енергиен пазар от 2009 година. Брюксел предупреди, че страната ни може да стане обект на правна процедура, ако не го направи.
Борисов твърди, че когато е подписвала предварителното споразумение за газопровода в София през 2008 г. България не е знаела за Третия енергиен пакет.
Знаела е. Защото е участвала в обсъждането и приемането на този пакет, което продължи две години. Българските власти са знаели, че ще трябва да осигурят недискриминационен достъп до тръбата на “Газпром” на всички други доставчици. И че тя трябва да има независим управител. Точно това обаче “Газпром” не иска.
Знаел го е и Брисов, когато през 2010 година в негово присъствие пак в София беше подписан междуправителственият договор за строителството на българската отсечка на “Южен поток” и когато две години по-късно той и шефът на “Газпром” АлексеЙ Милер подписаха окончателното инвестиционно решение за проекта.
Със свое решение от декември 2011 година първото правителство на Борисов обяви българската отсечка на “Южен поток” за “обект от национално значение и национален обект”.
Но дори да забравим всичко това, както направиха повечето медии у нас, няма как да забравим, че в ЕС преди Третия има Втори енергиен пакет. И че един от неговите елементи, регламент 1775/2005 година, задължава операторите на преносни системи да гарантират на всички доставчици равен достъп “на недискриминационна основа”.
Няма как да забравим, че заради неспазването на точно тази разпоредба Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България и Румъния и тя стигна до последната си съдебна фаза на 24 ноември 2011 година, една седмица преди горецитираното решение на кабинета Борисов 1.0.
Т.е. той би трябвало много добре и през цялото време да е знаел, че проектът, както е подписан, включително и от него, е в нарушение на европейското законодателство и че с него България е влязла между чука и наковалнята – ако го строи – лошо, ако не го строи – пак лошо.
След срещата на върха на ЕС в четвъртък Борисов се похвали, както той си знае, че получил гореща и всеобща подкрепа от държавните и правителствените ръководители да изпълнява ангажиментите на България по “Южен поток”, за да избегне арбитражно дело и евентуални неустойки от руска страна. Никой от участниците в срещата не коментира темата, така че не можем да проверим, доколко премиерът казва истината.
Очевидно обаче е едно – до избухването на украинската криза Европа не беше склонна на компромиси по “Южен поток”. След като Русия и нейният президент Владимир Путин явно набелязаха България като слабо (енергийно зависимо и ценностно нестабилно) звено в ЕС и започнаха политически натиск и пропганда срещу нея, изведнъж самият председател на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че “няма да позволи България да бъде изнудвана” и че “Южен поток” може да бъде построен” при известните условия на ЕС.
Това, което Борисов не казва на българската публика, е, че при създалата се конфронтация с Русия, ЕС не защитава толкова България (която му е създала проблем с досегашното си поведение) а се стреми да запази единството си, затваряйки си очите за българските неизправности.
