Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив May, 2019

Принципът на водещите кандидати е полумъртъв. Не е изключено да бъде приложен, но това не е задължително.

Ничия кандидатура за върховите постове на ЕС не е изключена и ничия не е сигурна.

Очертават се поне три конфликтни точки в избора на следващ председател на Европейската комисия – между Европейския съвет и Европейския парламент; между Германия и Франция; между европейските политически семейства. Всяка от тях може да парализира ЕС институционално.

Освен, че е ще бъде трудно, равновесието трябва да бъде постигнато на няколко нива – политическо, географско, полово (тази вечер се появи идеята два от четирите върхови поста в ЕС да бъдат за жени) и на две места – в Европейския съвет и в Европейския парламент.

Във втория са възможни максимум четири проевропейски мнозинства, от които най-голямото е най-трудно постижимо. Преди формирането на групите, които ще включват и още новите и необвързани депутати, те изглеждат така:

ЕНП (178) + С и Д (153) + АЛДЕ и Ренесанс (105) + Зелените (69) = 505 (от общо 751 преди Брекзит).

ЕНП + С и Д + АЛДЕ и Р = 436

ЕНП + С и Д + Зелените = 400

С и Д + АЛДЕ + Зелените + Обединена европейска левица (38) = 365. Тук за минимума от 376 депутати за обикновено мнозинство от 751 трябват още поне 11 души от 25-те нови и необвързани.

Съгласие може да бъде постигнато само със значителни компромиси.

От компромисите следва политика на малките стъпки, т.е. бавна Европа.

Имаме няколко коза, сложил съм си ги в ръкавчетата и чакам. Голямата уста е грешка,  казва българският премиер

България ще подкрепи кандидатурата на Манфред Вебер за председател на Европейската комисия, каза днес министър-председателят Бойко Борисов на влизане в работната вечеря на националните лидери, която дава началото на процеса на номинациите за ръководители на новите европейски институции.

“Ние, като позиция на Европейската народна партия сме твърдо зад него”, каза Борисов. “Той е нашият шпиценкандидат, водещ кандидат. За него работихме, както и за нашите български евродепутати. Това е решение на партията, ние сме дисцилиниран член на Европейската народна партия, така че нямаме никакви колебания и никакви други, към момента, позиции”.

 

“В тези консултации много имена ще се прехвърлят”, добави Борисов. “Факт е, че и Мария Неделчева (Габриел – б.р.), и Кристалина Георгиева, и (Марош) Шефчович (зам.-председател на Европейската комисия – б.р.) , и Мишел Барние (главен преговарящ на ЕС за Брекзит – б.р.) , ( са сред тези) за които се говори…” 

“Пред камерите имаме ясни и точни кандидати. Нормално е социалистите да искат техен кандидат. Нормално е ние да се борим за нашата кандидатура”, каза още Борисов. “В следващите часове ще се изговорят много неща. В общи линии  ще мине раздаването и тогава вече ще започнат по-същинските преговори. Този, който първи говори…, той ще загуби…Всеки, който проговори и почне да издава много позиции, ще загуби. Ние имаме няколко коза, всички ги знаят, сложил съм си ги в ръкавчетата и чакам. Голямата уста е грешка”.

Борисов добави, че са “големи приятели”  и “приятели от деца, от 20 години”, с унгарския му колега Виктор Орбан, макар че последният не подкрепя Вебер. Българският премиер определи Орбан като несъмнен антикомунист и посочи, че тези в Европа, които го критикуват, са се класирали трети и четвърти на евроизборите в страните си, докато той продължава да е първи с убедителен резултат.

Европейската народна партия (ЕНП) е готова на компромиси, за да формира мнозинство с другите проевропейски сили в Европейския парламент, но не отстъпва от принципа на водещите кандидати, каза днес нейният водещ кандидат за председател на Европейската комисия Манфред Вебер (ХСС-Германия).

“ЕНП е готова на всички необходими компромиси”, каза Вебер на пресконференция след заседание на лидерите на политически групи в Европейския парламент. “Защото ние знаем, че не можем да празнуваме голяма победа. Загубихме места. Но все още сме първата партия е сме готови да разговаряме с всички, да седнем заедно и да се опитаме да намерим общо разбиране за бъдещето”.

Концепцията за водещите кандидати означава, че държавните и правителствените ръководители (Европейският съвет) трябва да изберат следващия председател на Комисията между тези кандидати посочени от европейските политически партии преди изборите. Зад тази концепция стои германската канцлерка Ангела Меркел. Френският президент Еманюел Макрон обаче заяви, че “не се чувства обвързан с нея” и че “тя не може да се прилага автоматично”.

Днес всички лидери на групи в Европарламента се обявиха в полза на концепцията. Това потенциално означава сблъсък между тях и Европейския съвет, ако той откаже да номинира някого от водещите кандидати. Държавните лидери номинират шефа на Комисията, но той трябва да получи одобрението на Парламента.

По-късно днес държавните и правителствените ръководители ще дадат начало на процеса на номинации на работна вечеря в Брюксел. Още преди изборите Макрон каза, че следващият шеф на Европейската комисия трябва да има опит на най-високо ниво в изпълнителната власт на страната си или в ЕС. Той посочи, че от тази гледна точка французинът Мишел Барние (ЕНП), главен преговарящ на ЕС за Брекзит, е кандидат достоен за обсъждане.

Вебер не отговаря на критериите на Макрон, защото никога не е заемал пост нито в правителство, нито в Европейската комисия. Барние, обратно, е бил два пъти комисар, а също министър на външните работи и на земеделието.

“Естествено, че подкрепям Вебер, но не всички коалиционни партньори правят това”, каза тази вечер Меркел, пристигайки на вечерята, визирайки социалдемократите, които са част от правителствената коалиция в Германия. “Но, естествено, че системата на водещите кандидати е важна”.


Водещият кандидат на лявоцентристите в ЕС е холандецът Франс Тимерманс, който е първи зам.-председател на сегашната Комисия.

Макрон заяви пред репортерите, че би предпочел тази вечер лидерите да обсъждат програмни приоритети а не имена, но веднага след това изброи Барние, Тимерманс и датската либералка Маргрете Вестагер, в момента еврокомисарка по конкуренцията, като негови предпочитани кандидати за председател на Европейската комисия.

“Трябва да построим едновременно проект, платформа за действие за всички проевропейски сили и да изберем личността, която може да го носи и въплъти, тази, която има нужда от двойно мнозинство – в Европейския съвет и в Европейския парламент”, каза Макрон.

Той каза, че ще има отделни срещи с лидерите на държавите от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия), с Меркел и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Испанският министър-председател социалист Педро Санчес заяви ясна подкрепа за Тимерманс:

“От 2004 година нямаме прогресивен председател на Европейската комисия”, каза Санчес. “Мисля, че Франс Тимерманс е най-най-добрият кандидат за Комисията…Той има качествата и способността да изгражда съгласие между различните политически семейства”.

 

Държавните и правителствените ръководители на ЕС се събират днес на работна вечеря в Брюксел, за да започнат процеса на номинации за ръководители на следващите Европейски институции. Той ще стане при ново съотношение на силите след изборите за Европейски парламент на 23-26 май т.г.

Търсенето на алтернатива в лидерството на ЕС беше лайтмотивът на тези европейски избори. Едната алтернатива предложи евроскептичната и еврофобската вълна. Тя мобилизира проевропейския лагер, в който искането за промяна се изрази в силните резултати на либерали и зелени и по-слабото представяне на традиционните десница и левица.

Окуражени от успехите си, сега либералите и зелените претендират да бъдат представени в четирите поста на върха на ЕС – председателите на Комисията, на Парламента и на Европейския съвет и върховният представител по външната политика и сигурността.

Тази подялба се усложнява от настояването на политическите семейства при номинациите държавните и правителствените ръководители да избират между техните водещи кандидати и несъгласието на всички държавни и правителствени ръководители да направят това. Ако се опитат да извият ръцете на парламента, рискуват той да не одобри тяхната номинация за шеф на Европейската комисия.

Освен политическия баланс, в разпределението на властта трябва да бъдат взети под внимание и географският (стари и нови членки, източни и западни, големи и малки) и равенството на половете – поне на един от четирите най-висши поста да бъде жена. Председателското място на Комисията досега никога не е заемано от нежния пол.

Най-сетне, Германия и Франция, без чиято обща благословия не може да стане нито една от върховите номинации, имат очевидни различия – нещо, което Европа отдавна не е виждала.

Това не изключва в подялбата да бъде включен и постът на председателя на Европейската централна банка Марио Драги, чийто мандат изтича в края на 2019 година. Ако това стане, то ще бъде дискретно, защото включването му в политическите пазарлъци може да хвърли сянка на съмнение върху независимостта на банката.

ЕНП продължава да бъде най-голямата група в Европейския парламент, но вече няма предишната си сила. Мнозинство е възможно и без нея, макар и анемично.

Социалистите и демократите също са отслабнали в сравнение с преди, но изгледите да формират ляво-либерален алианс без ЕНП и със зелените, либералите и крайната левица са бледи. Такова мнозинство би било твърде фино и зависимо от капризите на радикално левите. Подобен е случаят с евентуална коалиция между ЕНП, Социалистите и демократите и зелените. Тя може да осигури избор на председател на Комисията, но не гарантира стабилността й до края на петгодишния мандат.  Европейската комисия се нуждае от по-солидно мнозинство, което се запазва, дори когато част от него реши да се отклони.

За момента най-вероятен изглежда четири-партиен алианс: ЕНП, Социалисти и демократи, либерали и зелени. Той би създал математически солиден блок, който обаче политически ще излезе доста скъп на традиционните левица и десница. Те ще трябва да отстъпят на либералите поне два от четирите поста на върха на ЕС. Не е изключено между тях да бъде постът на председателя на Комисията, а ако той остане за ЕНП, на него да не седне шпиценкандидатът й Манфред Вебер, а сънародникът Еманюел Макрон Мишел Барние. Това на свой ред би означавало, че Германия би претендирала за компенсация – вероятно с председателството на ЕЦБ.

Ако двете големи сили в ЕС се откажат от претенции за мястото на председател на Европейската комисия, значи ще трябва да се договорят за взаимноприемлив кандидат (кандидатка) за него. И нищо чудно това да бъде датчанката Маргрете Вестагер, сега комисарка по конкуренцията. Главният и недостатък е, че страната й не е в еврозоната. Затова пък тя удря с един куршум поне два заека – либералка е, което би циментирало ключовата подкрепа на АЛДЕ, и е жена, което попълва квадратчето за gender balance.

Тогава обаче възниква въпросът какво остава за партньор номер 2 в коалицията – Социалистите и демократите. Тук има поне двама силни претенденти – шпиценкандидатът им, холандецът Франс Тимерманс, първи зам.-председател на сегашната Комисия (може би най-качествената кандидатура от всички досега) и Жозеп Борел, външен министър на Испания и бивш председател на Европейския парламент. И холандската, и испанската левица спечелиха убедително на европейските избори в страните си. Испанският премиер Педро Санчес вече лобира при Ангела Меркел и Макрон за това Борел да получи една от най-високите позиции в ЕС. Това би могла да бъде всяка от тях, включително – председател на Комисията.

При този пасианс още не се вижда какво би останало за Централна и Източна Европа. Единствените имена спрягани от тази група страни досега като потенциални председателки на Европейската комисия са на българската Кристалина Георгиева, главна изпълнителна директорка на Световната банка; литовката Далия Грибаускайте, президентка на страната си и чехкинята Вера Йоурова, еврокомисарка по правосъдието. Не е изключено Германия и Франция да искат да накажат Централна Европа, отрязвайки я от висшия ешелон на ЕС, заради противоречията си със страните от Вишеградската четворка. Досега новите държави членки бяха представени по върховете на ЕС от поляка Доналд Туск, председател на Европейския съвет. Не е изключено и Италия да плати за популисткото си правителство с отсъствие от бъдещия най-висок ешелон на властта в ЕС, където тя сега е мощно представена благодарение на бившия си премиер Матео Ренци. Италианци са сегашните председатели на Европейския парламент Антонио Таяни и на Европейската централна банка Марио Драги и върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Реален е рискът от “война” между институциите (Европейски съвет и Парламент), ако националните лидери отхвърлят системата на шпиценкандидатите, а евродепутатите в отговор отхвърлят номинацията на Европейския съвет. Реален е и рискът от парализа в Европейския съвет, ако лагерите на Меркел, която е за системата на шпиценкандидатите, и на Макрон, който е против, не стигнат до компромис. Той ще трябва на Европа най-късно до 21 юни, когато е следващият редовен Европейски съвет, от който се очаква да вземе решенията за лидерските постове.

На 2 юли т.г. новоизбраният девети Европейски парламент трябва да се събере на учредителната си сесия в Страсбург.

Оцапаният с корупция Хайнц-Кристиан Щрахе може да стане евродепутат. Благодарение на преференциалното гласуване той се е издигнал на избираемо от 42-ро място в листата на крайнодясната си Партия на свободата, чийто лидер беше до 18 май т.г. Твърдият електорат е още с него. Ако заеме мястото си в Европейския парламент, не виждам причина българинът Делян Пеевски да не направи същото. Те, разбира се, са от различни политически групи, които можем да очакваме да третират спорните си представители различно. Може да се очаква крайнодясната група Европа на свободата и нациите на Марин Льо Пен и Матео Салвини да третира Щрахе като жертва на подъл заговор и незаконно шпиониране и да го приеме от солидарност въпреки риска за имиджа й, който той носи. За АЛДЕ, които сега ще се борят за пост по върховете на ЕС, приемането на източноевропейски олигарх в групата им няма да бъде от полза, а обратното.