Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив June, 2019

“Политико”: Among the national leaders to speak out against the proposal were Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov, Croatian Prime Minister Andrej Plenković, Hungarian Prime Minister Viktor Orbán, and Irish Prime Minister Leo Varadkar. Together, those leaders represent more than enough votes to torpedo any deal in the Council under the reinforced qualified majority threshold for appointing a new Commission president.
Става дума за компромисното предложение Франс Тимерманс да стане председател на Европейската комисия. Според “Политико” то било посрещнато с “необуздана ярост” на традиционната сбирка на лидерите от Европейската народна партия преди днешния Евроепейски съвет в Брюксел. Да не говорим, че по-рано днес против кандидатурата на Тимерманс се изказаха Австрия, Италия и Полша. Пак според “Политико” трима дипломати и румънския президент Клаус Йоханис (какъв последен ден на румънското председателство!) прогнозират, че и тази вечер няма да има сделка и може да се наложи нов извънреден Европейски съвет на 15 юли. И други добре информирани хора твърдят същото

Ако е така, актуалният въпрос е: Ще направи ли ЕС невижданото, да наруши лятната си ваканция? Досега тя твърдо е свещена. Сега обаче дилемата може да се окаже: без какво може Европа – без Комисия или без лятна ваканция? Според мене без нова Комисия по може. В края на краищата чичо Жан-Клод ще поработи някой друг месец в повече, тъкмо да има време да си изпълни обещанието, че ще закрие мониторинга на България и Румъния. Сега ви пожелавам лека нощ. Дано утрото се окаже по-мъдро.

П.П.: Всъщност Меркел би трябвало да бъде доволна от бунта в ЕНП. Тя даде всичко от себе си в преговорите, показа готовност за компромис, но политическото й семейство е против. Какво друго може да направи оттук нататък? Десницата си иска нейния Манфред Вебер. Макрон не може да я обвини в липса на добра воля.

Моля някой …-лог (полито-, социо- и пр.) да ми обясни защо бавноразвиващият се соц, който уж свърши преди 30 години, все още продължава, включително по държавната телевизия, която за благозвучие наричат национална. Празнуват някаква годишнина на монумента “Знаме на мира” и на едноименната детска асамблея. Показват ми внучката на диктатора Тодор Живков редом с вицепрезидентката Илиана Йотова.
За младежите, които при провеждането на тази асамблея и строежа на този паметник, не се били родени, ще кажа, че те са рожба на най-мракобесните времена на комунизма и на най-конфронтационното време на Студената война. Когато на българите беше забранено да пътуват в чужбина, когато по границите имаше бодлива тел и се стреляше по всеки дръзнал да избяга от режима, когато Държавна сигурност слухтеше навсякъде, когато насила властта смени имената на българските турци, червената принцеса, Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков събираше деца от цялата планета на показни мероприятия в София с трудно разбираеми идеи и цели- да “творят” неясно какво в София и оттук да призовават света за мир и разбирателство, като бият някакви камбани на бетонни закачалки, загрозяващи полите на Витоша. И това го правеше най-послушният на Кремъл режим във Варшавския договор, този, който изпрати войски да помагат на СССР в смазването на Пражката пролет. Безумните разходи за асамблеята, която беше чиста проба кухо комунистическо пропагандно мероприятие, и за строежа на паметника й, се правеха тогава, когато българската икономика затъваше все по-дълбоко в дългове, които принудиха вътрешните превратаджии от бившата БКП да обявят дефолт по външния дълг (т.е. фалит на държавата) малко, след като свалиха Живков – с всички ужасяващи проблеми за българите, – шоково обедняване, купони, дефицити. Моето поколение плати с младостта си за техните икономически престъпления, за които няма нито един наказан.
Паметникът “Знаме на мира” на мира е паметник на комунистическата демагогия и цинизъм. Той увековечава червената принцеса Людмила Живкова, чиято памет на просто една суперпривилегирована особа днес е обвита в малоумни митове.
Паметникът на Тодор Живков в Правец, пред който БСП и днес поднася цветя, е паметника на престъпен тоталитарен диктатор.
Докато тези паметници продължават да стърчат на местата си, докато има кой да се покланя пред тях, ще бъдем в Европа само тялом, духом ще продължаваме да бъдем не в Азия, а в съветското й минало.
За 30 години се нагледах на какви ли не “реформатори”. Нито един не посегна на тези символи на тиранията, лицемерието и цинизма.
P.S. За “десерт” след тържеството край “камбаните” БНТ ми показа и как Филип Киркоров пристига в София и го посрещат с хляб и сол на летището. Днес Киркоров, утре – ще видим кой. Хляб и сол дал Господ.

SOS: Чалгата излиза от телевизора и влиза в политиката – в буквалния смисъл

Въпреки че евроизборите отминаха, в държавата продължава да се вихри популизъм – сигурно заради местните избори наесен.
Едни извадиха от нафталина утопията за намалено ДДС за някои стоки. Кои са те, зависи от електората – колкото по-беден е, толкова по от първа необходимост са стоките, като хляб например.
Други размахват чуждата, но спечелила 2,5 милиона гласа идея за намаляване на партийните субсидии от 11 лева на получен действителен глас на 1 лев.
И едните, и другите знаят, че предлагат примамливи утопии, които, ако бъдат узаконени, що доведат само до нови проблеми, без да решат старите.
Ако бъде намален ДДС за една стока, веднага ще започне натиск за намаляването му за друга. Защо само хляба, а не млякото например? А лекарствата? А книгите, особено учебниците за децата? А бирата, тази малка радост за народа? Направиш ли едно изключение, после е трудно да удържиш на натиска да направиш и още едно, и още едно…Изключения искат тези, които нямат да връзват бюджет и да отговарят на ангажименти за финансова стабилност.
Ако намалите прозрачната и предвидима бюджетна субсидия за партиите, техните финансови нужди няма да намалеят. За да ги посрещнат, те ще трябва да се обърнат към други, не толкова прозрачни източници. Тогава олигарсите вече ще си пазаруват не само печатни издания, радиостанции, сайтове и телевизии, но и цели партии и техните депутати. Ще имаме ачик БСП-Гергов (ако махнат Нинова) и ДПС-Пеевски. Така олигархията напълно ще “затвори цикъла” – всичко ще е нейно – от партийния живот, през пропагандата (защото за нормални медии съвсем няма да остане място) до изборите и законодателството.
Цитираните предложения са примитивен чалга-популизъм. Шоуто на Слави излиза от телевизора и влиза в политиката и всички започват да му подражават.
Ако тези неща се случат, гражданите ще трябва да се учим на crowd funding, т.е. сами да си събираме пари, за да имаме истински представители и истинска политическа и медийна среда за тях. Нямаме много време.

…беше един от често повтаряните въпроси покрай европейските избори на 23-26 май.

В демокрациите лидерството е функция на два фактора – личностни качества и признание.

Връзката между тях обаче не е автоматична.

Интелектът, силата, смелостта, волята, харизмата са необходими условия, за да бъде човек лидер. Но не са достатъчни.

Достатъчното условие е те да бъдат признати от водените. Признанието дава главната сила на лидера – легитимността.

Нацията се оглежда в лидера, когото е признала. Той е образ и подобие на това, което признаващите ценят.

“Хората не обичат елитарни партии, елитарни хора”, каза Бойко Борисов в реч пред актива на ГЕРБ преди евроизборите. “Ние трябва да внимаваме много, да не се превърнем в такива…”

За личностните качества на Борисов (интелект, сила, смелост, воля, харизма) може да се спори. Но ми се струва безспорен усетът му за това, което легитимира лидера пред мнозинството от българите.

То обяснява защо толкова от конкурентите му за властта въпреки безспорните си личностни качества не поулучават признанието на мнозинството.

Демократичният механизъм за легитимиране са изборите. Начело на Европа са 28-те демократично избрани национални лидери, които заседават в Европейския съвет и вземат стратегическите решения.

Лидерите на съюза, които Европейският съвет посочва обаче, са по-скоро назначени след пазарлъци при закрити врати и одобрени от Европейския парламент след подобни сделки между политическите групи.

Тази фаза на преговори и сделки (каквато тече в момента) подменя демократичния процес и прекъсва връзката между европейските избиратели и лидерите на ЕС. Затова, независимо от личностните им качества, те винаги се оказват “слаби” – липсва им легитимността.

Наистина, председателят на Комисията, който е ключовата фигура сред тях, не може да заеме поста си без одобрението на пряко избрания от гражданите Европейския парламент.

Парламентът обаче може да каже само “да” или “не” на номинацията на Европейския съвет. Не може да предложи свои кандидати.

Системата на Spitzenkandidaten е опит парламентът да си “присвои” такова правомощие, като използва неяснота в Лисабонския договор. Договорът казва, че номинирайки председателя на Комисията, Европейският съвет взема под внимание резултатите от изборите за Европейски парламент.

Следва ли от това, че Европейският съвет е длъжен да посочи председател на Комисията само измежду посочените от европейските политически партии Spitzenkandidaten?

Според част от държавните и правителствените ръководители (например Меркел) той е длъжен да направи точно това. Според други (Макрон, Орбан, Бетел) не е.

Макрон се обосновава, че такова задължение би съществувало, ако изборите за Европейски парламент се провеждаха по транснационални, общоевропейски листи.

В речта си за състояните на Съюза през 2017 година, сегашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи за в бъдеще (неясно колко далечно) постовете на председател на Европейската комисия и на Европейския съвет (сега Доналд Туск) да бъдат слети, но се въздържа да предложи този, който ги заема, да бъде пряко избиран от европейските граждани.

“Европа ще функционира по-добре, ако длъжността на председателя на Европейския съвет и тази на председателя на Европейската комисия се слеят”, каза Юнкер като по-напред се обяви за утвръждаване на процедурата на Spitzenkandidaten и за въвеждане на транснационални листи.

За да избират европейците пряко лидера на своя съюз, вероятно ще трябва да променят сегашния му договор или да приемат нов. Това зависи от волята на сегашните национални лидери.

Сега те са работодателите на председателите на Комисията и на Европейския съвет, които номинират. Ако тези два поста се слеят в един и заемащият или заемащата го бъде избрана (а) от всички граждани на ЕС, той или тя изведнъж биха надскочили по легитимност всеки от членовете на Европейския съвет. Те представляват своите нации, а той или тя – всички европейци.

Това наистина би бил лидерът на Европа, чийто телефон може да вдигне президентът на САЩ. Дали този европейски лидер би продължил идеята на Дьо Гол за Европа на нациите или амбицията на Макрон за “европейски суверенитет” на мястото на националния, е избор, който не принадлежи нито на учените глави, нито на политическите. Той принадлежи на гражданите и трябва да им бъде даден.

Искат ли обаче държавните и правителствените ръководители в Европа наистина да направят това? И биха ли им позволили техните избиратели да го направят?

…споразумение за свободна търговия между САЩ и Обединеното кралство. Американският посланик в Лондон Ууди Джонсън твърди, че това споразумение ще бъде сключено “по-бързо от което и да било друго”. Тръмп сочи Борис Джонсън като свой предпочитан бъдещ министър-председател на мястото на подалата оставка Тереза Мей и препоръчва Обединеното кралство да напусне ЕС без споразумение. Всичко това може да стане точно така, ако консерваторите останат на власт, ако Джонсън стане премиер и ако се задържи на власт по-дълго от Мей. Но ако де наложат предсрочни избори, на власт идват лейбъристите. Техният лидер Джереми Корбин модерира днес протестен митинг срещу Тръмп на Трафалгарския площад в Лондон.