Да, писаните под немска диктовка искания към Гърция са драстични. Да, Пол Кругман е прав – отива им хаштагът “това е преврат”. Да, ако бъдат приложени докрай, те тежко ще увредят европейския проект, такъв какъвто го познаваме. И да, те ще навредят на отношенията на Германия с Франция.
Защо тогава Меркел се решава на тази драстична стъпка?
Първият отговор е крактосрочен и вътрешнополитически – тя иска да запази единството на ХДС и ХСС, подкрепяйки твърдолинейния си финансов министър Волфганг Шойбле.
И тя както гръцкия премиер Алексис Ципрас откликва преди всичко на тези, които с гласа си са ѝ дали властта (вече 10 години) – германските избиратели. 85% от тях са против повече компромиси с Гърция. Има охи, но има и найн. И в двете има легитимност.
Не Меркел започна да мери чия отрицателна частица тежи повече. Не тя се опита първа да налага решението на нейните избиратели на всички останали в Европа.
Мнозина твърдят, че Германия диктува икономическите решения в Еврозоната (и не само тях), но правно това е много трудно да се докаже. Те са взети или с единодушие, или с квалифицирано мнозинство в Европейския съвет или в Съвета на министрите.
С ултиматума си към Ципрас тя също казва: Никой не може да изнудва ЕС, никой не може да изнудва Германия в ЕС и с бъдещето на ЕС.
Третото послание е, че ако Еврозоната и ЕС не могат да останат същите и трябва да се променят, това няма да става под диктовката на радикални групи от периферията на съюза, стигнали до властта благодарение на икономическата криза.
Германия по-скоро ще разруши ЕС, отколкото да им го предаде. Ултиматумът е звучен шамар за Ципрас, който околните да забележат. Има ли други желаещи?
Зад невъзможните искания може и да стои обикновен трик – дори половината от тях да минат, ще стигнат за връщане на доверието, че този път Атина ще изпълни ангажиментите си, т.е., ще спечелят на Меркел подкрепата на Бундестага за нова помощ за Гърция.