Половината от общо 200 милиона евро заеми за малки и средни предприятия в България вече са гарантирани от Европейския инвестиционен фонд, съобщи днес заместник изпълнителният му директор Роже Хавенит. Целта на гаранциите е банките да увеличат достъпността и обема на кредитирането на за предприятия с до 250 души персонал в рискови начинания и в проекти в областта на изследванията и развитието.
“Ние вече имаме доста успешен брой споразумения с малки и средни предприятия с български посредници (банки – б.а.)”, каза Хавенит. “Подписали сме вече с двама от тях и имаме трети, който е одобрен и възоснова на това очакваме 200 милиона евро да бъдат мобилизирани за български малки и средни предприятия… Уверени сме, че при такова търсене имаме по-нататъшни възможности частни партньори, които споделят риска с Европейския фонд за стратегически инвестиции”.
Eвропейският инвестиционен фонд е част от Европейската инвестиционна банка. Той подпомага малките и средните предприятия като подобрява достъпа им до финансиране и е звено, с което банката участва в Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Той беше създаден миналата година с цел да привлече над 315 милиарда евро частни инвестици в европейските икономики за три години, като осигури гаранции за кредитирането им. Гаранциите идват от капитала на фонда, състоящ се от вноски от държавите-членки и средства от бюджета на ЕС.
Днес Комисията представи брошура с указания към националните власти как могат да съчетаят безвъзмездни средства от структурните фондове и заеми от тях с частно финансиране за инвестиционни проекти. Това съчетание се налага, защото регламентите на еврофондовете ограничават обема, в който те могат да бъдат използвани за определени видове проекти, да речем инфраструктурни и в редица случаи не покриват целите инвестиционни нужди за даден проект, обясни еврокомисарката по регионалното развитие Корина Крецу.
Гаранциите от ЕФСИ служат за привличане на частни инвестиции там, където европейските средства не достигат, а финансирането от европейския бюджет създава сигурност за частния инвеститор.
“Ще се спра на три потенциални възможности да се комбинира ЕФСИ със структурните фондове”, каза заместник-председателят на Комисията Ирки Катайнен. “Първата е, ако има проект итересен за частните инвеститори, те влагат част от необходимите пари, тогава структурните фондове покриват част от нуждите и ако на това се гледа като на проект с повишен риск, ЕФСИ може да покрие част от риска на частния инвеститор…”
“Друга възможност е, ако има проект с частно или публично-частно партньорство, частния сектор инвестира известно количество пари и за да максимизира приноса му ЕФСИ пак идва, за да покрие част от риска на частния инвеститор, а структурните фондове осигуряват финансови инструменти (заеми – б.а.), не грант”, добави Катайнен.
” И третата възможност, която бих искал да подчертая – ако съм лидер в страна с много структурни фондове на разположение, бих гледал най-много към тази трета опция, защото най-ефикасният начин да създадете най-много работни места, е да създадете платформа”, каза той. “Това значи, че структурните фондове, ЕФСИ и частните инвеститори ще вложат пари в нея. Платформата събира голям брой от относително малки инвестиции – например в енергийната ефективност или във финансирането на малките и средни предприятия”.
“Сега ние се придвижваме малко от грантовото финансиране към финансовите инструменти. Въпросът е защо? Защото това е най-ефективният начин да използвате публични ресурси, за да привлечете частни ресурси”, добави заместник-председателят на Комисията.
Средствата по програма в рамките на структурни фондове не могат да се прехвърлят пряко към ЕФСИ и помощта от ЕФСИ за даден проект не може да се счита за национално съфинансиране по програма финансирана от структурните фондове, посочи той.
България планира да създаде регионален консултантски център за използване на ЕФСИ и структурните фондове съобщи Катайнен.