Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опитва да изнудва Европа. Заканва се да отвори портите за бежанците и мигрантите на турска територия и те да залеят Стария континент, потапяйки го в нова криза, подобна на тази през 2015 г.
Ердоган има нужда да демонстрира мускули, след като офанзивата в Сирия не му се получи и той изгуби в нея 33-ма войници. След продължителен и дързък флирт с Русия днес Ердоган е изправен пред конфронтация с нея в Сирия. Тя го принуждава да търси солидарността на НАТО, където Анкара доскоро пренебрегваше съюзниците си, купувайки руски оръжия и започвайки некоординираната с тях сирийска авантюра. Същите тези съюзници, повечето от които са в Европа, Анкара се опитва да рекетира със заплахи за нова миграционна криза.
Да, обаче 2020 г. не е 2015 г. Наистина Европа още не е постигнала пълно съгласие между държавите си по миграционния въпрос – що се отнася за вътрешното разпределение на тежестите в съюза. Обаче тя вече има съгласие за това че охраната на външните граници е приоритет.
За разлика отпреди пет години днес ред държави членки заявиха готовност да изпратят свои сили, за да подпомогнат охраната на външните граници на ЕС, каквито са българската и гръцката. Това значи, че всяка гранична провокация вече няма да бъде само двустранна – спрямо съседните на Турция държави, а спрямо целия ЕС. Европейската комисия днес недвусмислено заяви, че напрежението по гръцко-турската граница не е двустранен, а европейски въпрос.
Изглежда в Анкара не дооценяват това. Вероятно там се надяват ЕС пак да им даде парѝ (като онези 6 млрд. евро до 2018 г. за издръжка на бежанците). Не съм сигурен, че Европа би била толкова щедра днес. Бюджетът ѝ е по-ограничен. Новото съотношение на политическите сили в институциите ѝ не е в полза на компромиси с Турция. Особено, що се отнася до нейните на практика замразени присъединителни преговори с ЕС.