Да продадеш българска тема зад граница е почти mission impossible. Това научих от 20-годишната ми работа за чуждестранни медии и от шестте ми месеца като говорител на Българското председателство на ЕС. Обикновено светът има по-големи грижи от страни като нашата. Днес обаче виждаме, че България е център на поредица публикации в каталунско издание. На другия край на Европа. При това България и нейният премиер са водещата тема на заглавната страница. Професионалното мнение, каквото претендирам да имам в медийната област, е че такива случайности няма. Тази игра съм я играл. Това е кампания. Тя е планирана. Някой е убедил изданието, че темата му е интересна. За целта се наема консултант и му се плаща. Той трябва да осигури публикациите и колкото може по-широкото им препубликуване и коментиране. В Брюксел такива консултанти са в изобилие. Дори Моника Станишева развиваше такава дейност. Не твърдя, че тя има връзка с цитираните публикации. Каталунското издание, близко до сепаратистите, които имат подкрепата на Русия, изведнъж забрави за независимостта, за споровете си с централното правителство на Испания, за това че идва седмица, през която от Републиканската каталунска левица зависи дали това правителство ще оцелее. И се зае с България. Публикациите са само на едно място. Извън Испания бяха препубликувани само в България и от руската агенция ТАСС. Ако “новината” звучеше достоверно, вече щеше да е заляла медиите в Европа. Историята може да бъде и по-тривиална. Каталунските власти разследват откъде е необяснимото богаство на една българка там. Мълвата някога я е спрягала като любовница на българския премиер. Доказателства няма. Но темата е сочна и е удобен случай за която и да е медия да покаже, че не се страхува от големите клечки. Историята създава трудно обяснима възбуда у хора с академичен бекграунд у нас. И те подозрително говорят като официалната опозиция, с която иначе нямат нищо общо.
300 думи: България тема №1 в Каталуня? Посмали...
Leave a comment