Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Юнкер клати стабилността на Борисов

За Турция, Европа и положителното мислене

Борисов (вляво) и Юнкер в Брюксел през декември 2014 година.

Борисов (вляво) и Юнкер в Брюксел през декември 2014 година.

Жан-Клод Юнкер клати правителството на “стария си приятел” Бойко Борисов. Без да иска, разбира се. Вчера Европейската комисия, на която председател е Юнкер, предложи ЕС да махне визите за турски граждани. Дали това да стане трябва да се произнесат правителствата и Европейският парламент.

Какво мисли българското правителство не е ясно. Ясно е обаче какво мисли Патриотичният фронт – една от четирите партии в управляващата коалиция.

“Позицията на българския представител в ЕП, Ангел Джамбазки, заместник-председател на ВМРО в Европейския парламент е категорично и еднозначно против предложената от ЕК „визова либерализация“ по отношение на Република Турция”, каза вчера самият той на автора на тези редове.

Ето още от изявлението му:

“Тази „визова либерализация“ е изключително лошо предложение, приемането на което е пряка заплаха за националната сигурност на Република България и за сигурността на гражданите на държавите-членки на ЕС. Известно е, че властта в Република Турция организира, финансира, обучава и тясно сътрудничи с главорезите от най-човеконенавистната терористична организация в света – Ислямска държава. Визовата либерализация ще даде възможност на стотиците главорези на ИД, с произход от Западна Европа, които се намират в момента в района на Близкия изток, да се завърнат обратно в Европа, този път с „нови“ турски паспорти. За да се заемат с нови подвизи, като тези в Париж и в Брюксел. 

Отделно, визовата либерализация ще отпуши това имигрантска вълна, този път от кюрди, които ще залеят ЕС, в опит да избягат от гражданската война, която води срещу тях властта в Турция. Нео-османистката диктатура в Турция води политика на геноцид и етническо прочистване на кюрдското население, както на собствената си територия, в провинции Източен Анадол и Диарбекир, така и на територията на Сирийска Арабска Република и Република Ирак. Затова се и търси възможност, поне част от близо 20 млн. кюрди да бъдат изтласкани от турска територия и прехвърлени на територията на държавите-членки на ЕС.

Категорично е невъзможно Турция да е изпълнила за има-няма два дни техническите условия за премахване на визите. Убедени сме, че това твърдение на ЕК е нагла политическа лъжа. Това погрешно решение е част от паническия опит на все по-тежко провалящите се т.нар. „европейски лидери“ да замажат катастрофата, която предизвикаха с имигрантското нашествие, опита за квотното разпределение и като капак унизителното и скандално „споразумение“ между ЕС и Турция, по съществото си тежък политически и финансов рекет от турска страна.

Предложението за визова „либерализация“ е един вид награда и поощрение за все по-агресивната, нео-османистка, ислямистка диктатура в Турция. ЕК демонстрира потресаващо лицемерие и двоен стандарт по отношение на собствените си „ценности“ и „принципи“, като свобода на словото, свобода на медиите, правото на информация, правото на изразяване на политическа позиция.

Всички тези уж основни демократични принципи и либерални стандарти на ЕС са смазани в Турция и продължават да се смазват, нагло, арогантно и демонстративно от турските власти, току под носа на канцлера Меркел. Журналисти се бият, арестуват, малтретират, редакции на печатни и електронни медии се превземат с бой, политическите противници се бият направо в залите на местния парламент”.

Така мисли не само Ангел Джамбазки. Така мислят още много хора в Европа и те не са само националисти. Затова положението е трудно не само за Бойко Борисов.

Обещанието за безвизов режим е едно от условията, срещу които Турция се съгласи да спре нелегалната миграция към гръцките острови и оттам към целия ЕС. Европейската комисия договори тази сделка, сключена на 18 март в Брюксел между 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС и турския премиер Ахмет Давутоглу. Анкара плаши, че пак ще пусне мигрантите, ако Европа не удържи на думата си. Затова сега Комисията не може да каже “не” на падането на визите, а подава тази горчива чаша на държавите-членки.

Те, включително и България, сега трябва да решат какво искат – да замижат за очевидната турска неподготвеност за безвизов режим, или да се подготвят за ново многохилядно миграционно вървище, което този път може да е и през нашата страна.

Разбира се, те могат да се хванат за факта, че Турция, както твърди Комисията, има да изпълни още само пет от общо 72 формални изисквания за падането на визите. Това обаче едва ли би спряло Ердоган безумний да отвори вратите и да каже на раите: “Вървете, тамо е Европа”. (Дали няма да ме съди за обида? Да подаде оплакване до Цацаров?)

Очевидно, Борисов, както и другите европейски лидери, е пред избор на по-малкото зло. Той има два пътя да го направи – вътре в правителството, или като пита парламента. Ако реши сам, независимо какво, рискува да се скара я с партньорите си от Патриотичния фронт, я с тези от АБВ и от остатъчния Реформаторски блок  и да се повтори цялтото напред-назад около Изборния кодекс. Ако попита парламента, няма да мине без подкрепата на ДПС и ДОСТ, която той не иска публично.

Гласът на България може да не тежи много в Съвета на вътрешните министри, които ще гласуват по предложението на Комисията с квалифицирано мнозинство. Но и в Брюксел, и в Анкара, и в Берлин ще слушат внимателно и ще си отбележат какво ще каже София – да или не – поради географския, историческия и геополитическия контекст. Освен това е известно, че зад евро-турската сделка за миграцията е Германия, а Борисов и партията му германски хатър не скършват.

Премиерът формулира българската позиция в ЕС като “винаги с Германия” пред български журналисти в Брюксел още през юни 2012 година, когато някои гневно виеха срещу канцлерката Ангела Меркел и нейната финансова дисциплина. Като се има предвид горецитираната позиция на Джамбазки, особено в частта ѝ за Меркел, “винаги с Германия” не съвпада със симпатиите на Патриотичния фронт. Да не говорим за “лицемерието” на Европейската комисия.

Единственият шанс на Борисов да мине по-леко е, ако Валери Симеонов и Красимир Каракачанов не споделят позицията на Джамбазки, или ако ПФ не би бутнал правителството и не би рискувал “стабилността” и предсрочни избори заради някакви си турци.

Накратко, коалиционното ни правителство отново е изправено пред въпроса, който коалиционните правителства и Европейската комисия най мразят: “Да или не?” Каквото и да каже Борисов, най-вероятно, все ще е лошо.

Но злото, както обикновено, не идва само. Комисията вчера предложи държавите-членки, които отказват да приемат преразпределени им бежанци, да плащат глоба от 250 000 евро на човек. И на това България трябва да каже “да” или “не”.

Отсега е ясно, че унгарци, словаци, чехи, ще кажат “не”. Солидарност зорлем, под страх от глоба, не е нито солидарност, нито е европейска. Тя няма да намали вътрешните напрежения в ЕС, а само ще ги повиши. Да не говорим доколко законно е да глобяваш суверенна държава заради решения в областта на убежището, които са в полето на националната компетентност.

Но има и друга школа на мисълта: България е страна от “предната линия” на ЕС, освен това е най-бедната в него. Следователно тя е заинтересована от такъв механизъм за солидарност, защото може се окаже под прекомерен миграционен натиск и да се наложи бежанци от нейната територия да бъдат преразпределяни другаде в Европа.

Освен това, ако приемем 1 000 души, които другите не искат, според предложението на Комисията, другите би трябвало да ни платят 250 милиона евро. Ако приемем 4 000 – 1 милиард евро. А ако вземем 40 000 – биха ни дължали 10 милиарда евро, една четвърт от българския БВП и почти колкото еврофондовете от миналия програмен период (2007-2013 година).

Изкуството на положителното мислене е да си представиш киселия лимон като лимонада.

 

Leave a Reply