Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер днес отхвърли обвиненията, че като бивш премиер на Люксембург е помагал на многонационални компании да укриват данъци, но пое политическа отговорност за благоприятния фискален режим на страната си, признавайки, че той може да е бил “неетичен”.
Той заяви, че облекченията, които фирми като Пепси Ко Инк, ИКЕА, Епъл, Дойче банк и Газпром са ползвали, прекарвайки приходите си през Великото херцогство, са резултат от различията в данъчните законодателства на различните държави в ЕС.
Жан-Клод Юнкер обяснява своята версия на скандала “Люкслийкс”. Снимка: Европейска комисия
“Аз съм политически отговорен за това, което се е случвало навсякъде [в Люксембург – б.а.], каза Юнкер. “Истина е, че понякога, когато става дума за прилагане на различните данъчни правила, които понякога са диаметрално противоположни, това може да доведе до резултати, които не са в съответствие с общо приложимите етични и морални стандарти”.
“Не съм аз архитектът на това, което бихте нарекли Люксембургски пробем…Нищо от миналото ми не сочи, че амбицията ми е била да се организра неплащане на данъци””, добави той. “Всичко, което е правено, е в съответствие с националното законодателство и с международните правила, прилагани в тази материя”.
Той отрече и да е в конфликт на интереси по отношение на разследване за незаконни данъчни практики в Люксембург, което неговата Комисия наследи от тази на предшественика му Жозе Мануел Барозу.
Председателят за първи път днес даде публични обяснения по скандала, който възникна, след като Международният консорциум за разследваща журналистика публикува на 5 ноември 28 000 страници поверителни документи, свидетелстващи, че над 300 международно опериращи компании са си спестили милиарди евро данъци в своите страни, сключвайки тайни споразумения с данъчната администрация на Люксембург, където са получавали приходите си.
Юнкер (59 г.) беше министър-председател на тази страна от 1995 до 2013 година. Той беше неин финансов министър от 1989 година, а от 2005 до 2013 година председателстваше финансовите министри на еврозоната, т.нар. Еврогрупа. В това си качество той беше един от създателите на политиката на финансова строгост, довела до масова безработица и социално недоволство в ЕС и особено в страните с общата валута.
Юнкер не отрече, че визираните компании са ползвали значителни облекчения в страната му, но отдаде това на разликите в данъчните режими между 28-те държави в ЕС. Той посочи и че данъчната администрация на страната му е независима от политическите фигури в правителството.
Председателят съобщи, че е поръчал на комисаря по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция) да подготви проект за директива за единен начин за изчисляване на данъчната основа в ЕС и за автоматичен обмен на данни между националните данъчни администрации. Подобен проект на предишната Комисия отлежава от 2011 година поради съпротива на част от държавите-членки.
Юнкер рязко отхвърли въпросите за политическото доверие към него след разкритията. Запитан, дали се смята за подходящ да оглавява Комисията, той отговори на репортера: “Аз съм толкова подходящ, колкото и вие”.
Комисията на Барозу започна разследване по подозрения за незаконна държавна помощ, която Люксембург е предоставял на чуждестранни компании под формата на данъчни облекчения. Новият комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер (Дания) наследи досието от прешественика си Хоакин Алмуниа (Испания).
В предишните дни Юнкер се въздържаше от коментари по темата, заявявайки, че ни иска да влияе на независимостта на разследването. Макар негов обект да е сегашното правителства на Люксембург, водено от Ксавие Бетел, Юнкер изрази готовност да сътрудничи и да отговаря на въпроси, ако това се наложи.
Появяването му на редовния обеден брифинг на Комисията днес беше изненадващо. Говорителите му съобщиха вчера, че такова не се предвижда.
Часове по-късно Юнкер заяви в пленарно заседание на Европейския парламент, че данъчните постановления, с които страната му е облекчавала задълженията на фирми са законни. “Възможно е, или поне така ми се струва, да е имало известно данъчно инженерство, както и в други държави”, каза той. Практика за подобни постановления има в още 22 страни, каза председателят. В момомента Европейската комисия разследва още три от тях за нарушения на правилата на конкуренцията в областта на данъците – Холандия, Ирландия и Малта.
“Законите в различните държави-членки са различни и съответно нормативните последици са различни”, каза Юнкер. Той обясни относителните предимства на данъчните режими в едни страни пред други като “следствие от липсата на данъчна хармонизация и липсата на данъчна конвергенция в Европа”.
“Мога да ви уверя, че капитализмът има много по-големи приятели от мене в тази зала”, каза още той на евродепутатите.
От изказванията на лидерите на парламентарните групи стана ясно, че Юнкер продължава да се радва на стабилна подкрепа от своята Европейска народна партия (ЕНП) и от Социалистите и демократите, на чиято голяма коалиция дължи избора си.
Лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер (Германия) посочи, че проблемът с нелоялната конкуренция между данъчните системи на различните държави-членки не е нов и Люксембург не е сам в предлагането на облекчения с цел да се привлекат инвестиции. Подобни практики имат Австрия, Белгия, Холандия.
“Правят се опити са се подкопаят досойнството и името на Жан-Клод Юнкер”, каза Вебер, обвинявайки също националните правителства не са направили необходимото за повече данъчна хармонизация. “Европейските граждани остават с впечатлението, че там, в Брюксел пак се изложиха. Не е вярно! Изложиха се държавите-членки!”, каза той.
Парламентарният лидер на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) декларира, че групата му “не иска да отслабва Комисията Юнкер”, защото това би било победа за евроскептиците. Но той настоя за промени в законодателната уредба на европейско ниво. “Имаме нужда от един пазар, на който да не се прилагат повече подобни хитрости”.
Питела поиска Комисияа да даде правно определение на понятието “данъчно убежище”, опрощаването на данъци да се отразява на достъпа до европейско финансиране и печалбите да се облагат там, където са реализирани.