И аз като Иван Бедров няма да гласувам в референдума на Слави. По същите причини.
Слави Трифонов е идол на лумпениата, който се опитва да осребри популярността си и в политиката – единствения сигурен бизнес у нас.
Защо обаче този идол може да затвори вратата на София, защо може да позира като антипод на цялата политическа класа, на институциите, обясняват самите те.
Например един задочен “външнополитически дебат” между лидерката на опозицията и министър-председателя.
За Корнелия Нинова оставката на Кристалина Георгиева като зам.-председателка на Европейката комисия “е поредният провал във външната политика на правителството” на Бойко Борисов.
“Сега ще бъдем лишени от възможността да имаме зам.-председател на комисията и ще ни се отнеме ресорът “Бюджет и финанси”, който е най-важният”, обяснява тя на привърженици в Шумен.
Т.е. досега държахме парите на Европа, а сега ще държим на Юнкер … шлифера.
Борисов заявява в отговор на Нинова , че ресорът на Георгиева е договарян от неговото правителство. “Никой по-добре от нас не може да преговаря по тази тема”.
Този “дебат” напълно съответства на поговорките “каквото повикало, такова се обадило” и “търкулило се гърнето, намерило си по похлупака”.
Да започнем с това, че България вече 10 години е членка на ЕС. Европейската политика, която включва участието на страната ни в институциите на ЕС, е всякаква друга, но не и “външна”.
Не може да ни е външно нещо, в което сме вътре и което по договора си с него сме приели да е вътрешно за нас с нормите си и с принципите си.
Да, то може да остава външно за БСП, която непрекъснато показва, че в Европа не се чувства в свои води, че принципите и ценностите на ЕС са й “външни”.
Не можем да не забележим и самочувствието на Борисов, че е “договорил” длъжността на Георгиева. За нея самата, за нейните качества и биография и дума не става.
Забравихме ли вече как преди Георгиева Борисов “договори” номинацията на Румяна Желева за еврокомисар през 2009-2010 г. и какво фиаско последва от това – за България, за Европейската народна партия, за ГЕРБ?
Забравихме ли, че Георгиева изми тогава срама на управляващите от гротескния провал на Желева.
ГЕРБ ли “договори” 18-годишната кариера на Георгиева в Световната банка? ГЕРБ ли “договори” тя да се върне там сега като №2?
Трябва да сме честни – българската държава няма никакви заслуги към постиженията на повечето българи, които светът най-добре познава. Те са постигнали, каквото са постигнали, въпреки нея.
Хайде сега да си споним малко дати.
Сегашната Европейска комисия начело с Жан-Клод Юнкер встъпи в длъжност на 1 ноември 2014 година. Европейският съвет я одобри на 23-24 октомври 2014 година, а Европейският парламент – на 22 октомври 2014 година. Европейският съвет номинира Юнкер за председател на Комисията на 27 юни 2014 година, а Европейският парламент го избра на този пост на 15 юли 2014 година.
През всичкото това време Борисов беше в опозиция. Георгиева беше номинирана от предшественика му Пламен Орешарски, когато вече беше ясно, че неговото правителство си отива. Това не стана без влияние отвън. Второто си правителство Борисов обяви на 6 ноември 2014 година в резултат на парламентарните избори от 5 октомври 2014 година.
Т.е., когато Борисов е поел отговорностите на министър-председател и с тях – властта да номинира еврокомисар и да преговаря за неговия портфейл, Комисията на Юнкер вече е била сформирана или в процес на сформиране.
Повечето от този процес, включително изслушванията на комисарите в Европейския парламент, премина по време на служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август 2014 година до 7 ноемвреи 2014 година.
Ако някой е договарял ресора на българския комисар с Юнкер, това е бил президентът Росен Плевнелиев, който назначи служебното правителство. Още на 25 юли 2014 година Плевнелиев обяви, че ще номинира за втори мандат Георгиева, която в предишната Комисия на Жозе Мануел Барозу служй като комисарка по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и отговора на кризи.
Забравихме ли, че тя дълго беше една от възможните кандидатури за върховен преставител на ЕС по външната политика и сигурността, преди този пост да получи италианката Федерика Могерини?
Не изключвам контактите и лобирането на Борисов в рамките на Европейската народна партия, където членуват и той, и Юнкер. Но в официалната процедура по сформирането на тази Комисия той не е участвал, защото още не е бил министър-председател.
Накратко, задочната полемика между Нинова и Борисов е типичен пример за чалга в политиката, за най-ниска проба пропаганда. Това е модел на псевдодебат, който разчита на ниската информираност, късата памет, фолклорните представи, злобата и отказа от мислене.
Защо, след като политическият дебат на най-високо ниво у нас е такъв, чалгаджията Слави Трифонов да не може да прави политика? Той превъзхожда и управляващите, и опозицията с това, че може, освен да говори глупости, да свири и да пее. Затова т.нар. “народ” го обича.
Слави е суетен и иска да измери народната любов в урните за гласуване. Защо не? Тук е България. Единствената страна, която си спомням, че наскоро си беше избрала лидер от неговия жанр, е Хаити.
Каквато системата, такъв и антисистемникът. Хвани единия, удари другия. Или едната мие другата.
Затова няма да гласувам в референдума. Той не предлага нещо по-добро. Той предлага повече от същото, но с бръсната глава, неравноделни тактове, хиатуси и балерини. Т.е. простокрация “без маска и без грим”, с открито лице.
Ето защо той е външен на моята представа за политика.
Bravo, Ves! Dobre napisano.
E