1. Най-лошият сценарий не се сбъдна. Крайнодясната Марин Льо Пен е втора, всички са срещу нея за балотажа на 7 май. След Холандия това е втора важна загуба на популизма.
2. Избирателите изхвърлиха традиционните партии – социалистите и Републиканците, чиито кандидати са съответно пети и трети. На французите им е писнало от управленска немощ и скандали.
3. Вакуумът обаче не беше запълнен от крайния национализъм и еврофобия. Води подчертано проевропейски и икономически либерален кандидат – Еманюел Макрон.
4. Това не значи, че зад него има консенсус. Идеологически Франция остава раздробена поне на четири и ще е трудно да се управлява. Сред втория тур на 7 май ще са ключови парламентарните избори, които ще покажат дали президентът ще има мнозинство в Националното събрание или ще трябва да се съобразява с правителство на свои опоненти. След такъв разгром (отказ на президента Франсоа Оланд да се кандидатира за втори мандат и 6% за социалистическия кандидат Беноа Амон) на разединените социалисти им трябва пълен рестарт. Същото се отнася за републиканците – и те разяждани от вътрешни съперничества и исторически недостигнали до балотаж. Дали това ще е пореден шанс за Никола Саркози?
5. Макар и втори и четвърти, Льо Пен и крайнолевият Жан-Люк Меланшон са с относително високи резултати, които говорят за значителен потенциал на популизма. За обстановката, в която ще управлява Макрон, са важни изборите в Германия наесен – те ще покажат кой ще главният е партьор на новия френски президент в Европа и във водещия за нея германо-френски дует.