Няколко думи за изборите на 11 юли...

… заради които не си струваше да прекъсвам отпуската си. Стратегията “ще ми гласуваш, докато харесам резултата” се провали. Избирателят я наказа с рекордно ниско участие. Няма реформаторско мнозинство. Има нови малцинства. Имат право наблюдателите, които говорят на “криза на легитимността”. При тази избирателна активност най-големите партии в 46-то Народно събрание със своите 23 плюс процента реално представляват по 9-10 на сто от всички избиратели. “Изчегъртването” също също даде обратен ефект. Хората искат положителна програма. Само компромати и уволнения не стигат. Протестната енергия се топи. Измества я разочарование. Между т.нар. партии на протеста липсва единодействие. Липсва дори диалог. За обща програма – да не говорим. Очакванията за промяна са излъгани. Да, ГЕРБ изгуби властта. Но няма кой да я вземе освен Румен Радев. И то – отново временно. Слави Трифонов няма собствени политически идеи и воля, няма и подготовката да бъде политик. Това пролича от начина, по който предложи проектокабинет и след това го оттегли. Единственият интересен въпрос тук е кой му дърпа конците. Който и да е, ясно е, че ИТН не слага край на задкулисието и олигархията, а само ги подменя. Това е дълбоко деморализиращо откритие за искрените протестиращи. Сега е безпощадно ясно, че са били употребени. Другите партии на протеста с всеки ден се утвърждават като “сили” на големите приказки и микроскопичните дела. Те не могат да изпълнят нито едно свое обещание. Нямат мнозинството за това. За това ще платят цена. Което е по-лошо, става ясно, че, независимо от декларираните си намерения, обективно те наляха вода във воденицата на Радев. При най-оптимистичния сценарий новият парламент ще сформира хилаво правителство, слуга на много господари, което може да оцелее броени месеци и не може да направи друго, освен да се бори за оцеляването си. Изглежда, че България навлиза в дълъг период на нестабилност. Първият въпрос в такава ситуация е: На кого е изгодно?