Новата криза на Европа

Новата криза на Европа се нарича “Зелена сделка” (Green Deal). Тя разделя съюза на Изток срещу Запад и на бедни срещу богати още от деня на обявяването на проекта от Европейската комисия днес. Тя ще бележи и Европейския съвет утре и вдругиден.  Тази сделка си поставя цели, които са по-далечни от политическото, а и от биологическото дълголетие на някои от нейните архитекти. Тя ще бъде логично обвързана с противоречията за следващия многогодишен европейски бюджет. Амбицията на по-богатата част от ЕС за нетни нулеви въглеродни емисии до средата на века ще увеличи разликите между двете му скорости с всичките им последствия. Засега целта на ЕС е да намали емисиите на СО2 с 40 на сто спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. Комисията е под натиск от зелените и либералите, осигуряващи мнозинството ѝ в Европейския парламент, да предложи тази цел да се повиши значително (от 50 или 55 процента до 60 или дори 70 насто). Очаквано, позицията на българското правителство е: подкрепяме по принцип по-високата климатична амбиция на ЕС, но срещу по-щедро подпомагане от европейския бюджет, което отчита разликите в стартовите позиции на различните държави членки. Подобни са позициите и на другите източно- и централноевропейски страни. Лошото е, че следващият седемгодишен евробюджет вероятно няма да е по-голям от досегашния заради напускането на Обединеното кралство и отпадането на неговата вноска. В същото време разходите на съюза ще се увеличат защото към традиционните му бюджетни пера (кохезия и земеделие) се прибавят и нови – климат, сигурност и отбрана, иновации, миграция. Климатично амбициозните държави са в същото време нетните донорки в този бюджет, т.е. те държат и ножа, и сиренето. Потенциалът за криза идва от това, че за приемането на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС трябва единодушие. Съчетана с противоречията по климатичните амбиции на Европа, тя носи риска от институционален блокаж. Нова Европа ще гласува “против”, ако не получи повече пари. Те обаче няма откъде да дойдат при ограничен евробюджет. Изходът предполага компромис, но и опит на по-амбициозната част на Европа за институционални промени, които да отнемат възможността на по-неамбициозната да блокира решенията в ЕС. Догодина започва двегодишна конференция за бъдещето на ЕС, чийто предмет ще бъде точно това.