Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Комунистическата болест на Европа

Срещата на върха между Европа и Африка в Малта за “коренните причини” на миграционната криза е поредният провал на сегашната линия на ЕС по този въпрос. Тя завърши с поредното драстично разминаване на думи и дела.

ЕС трябваше да обяви в Ла Валета доверителен фонд от 3.8 милиарда евро за Африка, 2 милиарда, от които трябваше да дадат държавите му членки, а останалите – неговият бюджет. Това бяха решили на среща на върха през септември в Брюксел същите лидери, които заседаваха вчера и днес в Малта.

Фондът трябваше да плаща за действия против причините, които гонят хората от Черния континент към Европа – бедност, лошо управление, конфликти, диктатури, природни бедствия, болести. Той обаче се оказа с 1,8 милиарда евро от европейския бюджет плюс 78,2 милиона от 25 държави-членки плюс Норвегия и Швейцария. България участва според възможностите си – с 50 000 евро.

Честно е да се отбележи, че държавите-членки дават три четвърти от приходите в европейския бюджет под формата на свои вноски, а извън тях те предоставят на Африка помощ за развитие от общо 20 милиарда евро годишно. Въпросът за ползата от нея е огромен и е предмет на отделна дискусия.

Важното в случая е, че Европа за пореден път в миграционната криза се засили за едно, а направи друго. И това по никакъв начин не помага на доверието на собствените ѝ граждани и на света в нея.

Да си спомним обаче за предишните разминавания.

Системата за релокация. Тя трябва да премести 160 000 нелегално влезли в Италия и в Гърция с право на международна закрила в други страни на съюза за две години, т.е. по средно 6 700 на месец. От края на септември досега са пренасочени 147 души. За същото време, главно през Гърция, в него са влезли над 200 000 нелегални имигранти. Общата нелегална миграция в ЕС за тази година се очаква да надмине 1 милион души, а догодина – 3 милиона. Колко трябва да станат, за да вдене Брюксел, че предложенията му са неадекватни?

Постоянен механизъм. Европейската комисия настоява споменатия временен механизъм за преразпределение да стане постоянен. Държавите-членки не искат да чуят за това. Те със стиснати зъби се съгласиха да го приемат като временен. Четири от тях гласуваха против и не е изключено да откажат да изпълнят задълженията си по него. 

“Оградите не са решение”. Това е политически коректната мантра на Брюксел, която част от държавните и правителствените ръководители на ЕС повтарят пред камерите. Животът обаче показва обратното. Който построи ограда, в голяма степен си реши въпроса. Поне засега. Потокът от България се премести към Гърция, от Унгария – към Хърватия и Словения. И макар да не са решение, оградите тихомълком печелят все повече фенове. Австрия и Словения също ги строят. Защото фактът е очевиден – имаш ограда, нямаш мигранти. Политически е неправилно, практически – правилно. Криза в жанра.

Решението може да е само общо европейско. Това е другата политически коректна мантра. Реалността е, че това, което Европа е предложила досега, не работи и не решава нищо. И че когато ножът опре до кокала, всяка страна се спасява сама. Граничния контрол в зоната свободна от него досега възстановиха Унгария, Австрия, Германия, Словения, Швеция. Комисията отказва да отговори на “спекулативния въпрос” колко още държави в Шенген трябва да направят същото, за да признаят в Брюксел, че споразумението за свободно движение е мъртво.

Дъблин. Регламентът, според, който кандидатите за международна закрила трябва да се регистрират и да чакат решение на молбите си в страните, където за първи път са стъпили на европейска територия, ту е “мъртъв”, ту  е “жив”. Зависи на кого и за какво трябва. Главната му нарушителка се казва Ангела Меркел, която по-рано тази година покани към 80 000 мигранти от Унгария в страната си, заобикаляйки законната процедура. След това обаче реши да я спазва и затвори “отворените врати”. Вчера вътрешният ѝ министър Томас де Мезиер обяви, че след като драстично наруши Дъблинския регламент, страната му започва пак стриктно да го спазва и ще връща тези, които покани.

Дневният ред. Комисията на Жан-Клод Юнкер започна мандата си с главен приоритет инвестиции и работни места. Тя обеща инвестиционен план от 315 милиарда евро. Вече никой не говори за него освен някои вели съобщения за медиите, които пресслужбата на Комисията периодично произвежда. Възстановяването остана в дебелата сянка на украинската, гръцката и миграционната криза. Те също откроиха драстични разминавания между думи и дела в Европа – между амбициите ѝ да бъде международен фактор и волята ѝ за това, между едната валута и многото възгледи за икономиката и управлението ѝ.

Колкото и да е неприятно, Брюксел трябва да признае, че черната овца на ЕС, унгарският премиер Виктор Орбан, излезе прав за миграционната криза. За да се радваш на свободата, трябва да гарантираш сигурността си. Това значи да спазваш в случая на ЕС общите правила, които си приел за нея. А не да ги обявяваш за “мъртви” в първия миг, когато прилагането им изисква някакво усилие.

Повечето от тези, които днес управляват Европа, са виждали комунизъм само на кино. Затова може би не се сещат защо рухна комунизмът. А той рухна не само защото хората при него живееха по-бедно и по-несвободно. А защото властта им проповядваше обратното напук на очевадните реалности. Комунизмът умря от разминаване на думи и дела, на идеали и реалности. От същото страда Европа. И колкото по-бързо си извади главата от пясъка, толкова по-добре за нея.

Leave a Reply