Владимир Путин искаше да направи Русия отново велика. Затова започна войната си против Украйна. Какво постигна той от стратегическата си цел до момента?
-Вместо да ликвидира държавата, която разглеждаше като плацдарм на НАТО против Русия, той успя да окупира една десета от територията ѝ и не е сигурно, че ще може да я задържи;
-вместо да възстанови “руския свят” в най-важната част от постсъветското пространство, той превърна в заклет и вероятно вековен враг един до вчера братски народ от 47 милиона души;
-вместо да отдалечи НАТО от руските граници, той я приближи: Финландия и Швеция са напът да влязат в алианса. Не е изключено в него да влезе и Украйна (тук има много “ако”), но дори и да не влезе, там има вече много западно оръжие, насочено срещу Русия. То ще се увеличава. Дори Украйна да остане извън НАТО, главните сили в алианса могат да разположат в нея нападателни оръжия по силата на двустранни договори за отбрана. Част от международните договори за контрол над стратегическите въоръжения вече не действат;
-вместо да утвърди статута на Русия като велика военна сила, той го постави под обосновано съмнение. Руските въоръжени сили в конвенционалната им част се представят далече под очакванията;
-вместо да използва икономическите отношения със Запада за развитието и модернизацията на Руската федерация и за повишаване на жизненото равнище на нейните народи, той загуби най-платежоспособния пазар, европейския, за главния руски износ – въглеводородите. Европа вече се учи да живее без руски нефт и газ и скоро ще се научи. “Газпром” всъщност стимулира Зелената сделка на ЕС. Така Путин сам постави основния износ на страната си в зависимост от Китай, който не плаща толкова скъпо, до който още липсва необходимата инфраструктура, който сам има хегемонистични амбиции и който едва ли би пожертвал международните си пазари заради идеологически и конюнктурни политически съвпадения с Москва;
-вместо да използва възможностите, отворени от вдигането на желязната завеса, Путин спусна нова желязна завеса към свободния свят и изложи страната си на санкции, които я осакатяват икономически и я превръщат в международен парий. Вместо да бъде в голямата осморка, Русия днес е в компанията на бандитски държави (rogue states) заедно с Иран, Северна Корея, Куба. И това не е инцидент, а дългосрочна перспектива, защото доверието в Русия е разрушено до основи и връщането му ще отнеме десетилетия;
-вместо да разедини Запада, Путин го обедини срещу себе си;
-вместо да възстанови и разшири международното влияние на Русия, той я изолира.
Независимо как ще свърши войната в Украйна, тя вече има катастрофални и трудно обратими последици за Русия.
Путин се оказа най-голямата грешка на Борис Елцин, който го посочи за свой приемник. В лицето на Путин катастрофира не отделен лидер, а цяла философия за съвременния свят. Това, от което Централна и Източна Европа се освободиха през 1989 г., се опита да се реабилитира и да потърси реванш в лицето на Путин и на неговия режим.
Всички трябва да си дават ясна сметка, накъде ни влекат тези, които му симпатизират в България и тези, които допускат компромиси с неговата Русия. С такива хора компромиси не може да има. Те са заплаха за всички нас заедно и за всекиго от нас поотделно. Който влече България към Путин, я влече към катастрофа. Ни повече, ни по-малко.
