Държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз ще обсъдят утре за първи път инвестиционния план за Европа на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ще се споразумеят да наложат нова серия санкции на Русия. Това съобщи днес висш представител на ЕС в навечерието на последния за тази година Европейски съвет.
За първи път ще го води новият му председател Доналд Туск, а Юнкер ще представлява Комисията. Туск се готви да въведе повече деловитост в заседанията на 28-те. Той предлага да изчерпат дневния си ред още в четвъртък вечер, а да продължат дебатите си в петък сутрин , само ако намерят това за необходимо. Някои национални лидери се оплакват, че заседанията в Брюксел са твърде дълги за напрегнатите им програми.
Очаква се българският министър-председател Бойко Борисов да представи идеята си за газов складово-разпределитен възел до Варна. Тя кореспондира с основните теми на срещата – инвестиции в проекти с европейско значение, обтегнатите отношения с Русия и отраженията им върху енергийната сигурност на Европа. “Бихме били изненадани, ако този въпрос не бъде повдигнат от българския министър-председател”, каза представителят.
Планът Юнкер ще бъде главната тема на следобедното работно заседание утре. Той предвижда ЕС да създаде със средства от своя бюджет и от Европейската инвестиционна банка фонд от 21 милиарда евро, които да бъдат използвани като гаранции за привличане на 15 пъти повече частни и публични инвестиции основно в инфраструктурни, енергийни и научно-технологични проекти. Те постепенно трябда да възстановят растежа и заетостта в европейската икономика.
Юнкер предлага средствата, които държави-членки решат да внесат във фонда, да бъдат изключени при изчисляването на публичните им дефицити. Той твърди, че това не променя правилата на пакта за стабилност и растеж, а само ги прави по гъвкави. Според цитирания представител това ще една от главните точки на дискусията между лидерите.
“Нашата преценка е, че няма да има единодушие за пренаписване на пакта за стабилност и растеж”, каза той. “Това, което се предлага е гъвкавост на пакта”.
На този етап лидерите няма да обсъждат какви проекти ще бъдат избираеми за финансиране от фонда и как той ще бъде управляван. Комисията предлага тя и Европейската инвестиционна банка да са в управителния съвет, а независимо тяло от експерти да избира годните проекти.
“В няколко столици има сериозен размисъл да направят вноски във фонда”, каза източникът, подчертавайки, че това може да се очаква, едва след като Съветът на ЕС и Европейският парламент приемат правните актове за създаването му. Някои страни отсега искат да наложат ограничения върху вида на проектите, които той ще може да финансира. Австрия например, която е против ядрената енергия, не е съгласна той да подкрепя строеж на нови ядрени централи в ЕС. До такава конкретика обаче лидерите не се очаква да стигнат утре, каза представителят.
Следващата серия санкции срещу Русия ще са тема на разискванията по време на вечерята, която следва работното заседание на Европейския съвет. Те най-вероятно ще предвижат нови ограничения върху търговията и инвестициите, свързани с руската анексия на Крим.
“Заключенията на Съвета ще са балансирани и няма да сигнализират за някаква промяна на политиката”, каза представителят. Главната тема на вечерята обаче ще бъде стратегията на ЕС спрямо Русия през следващата година, посочи той.
“Русия няколко месеца вече е стратегически проблем за ЕС, който той трябва да адресира”, добави източникът. В края на март изтича едногодишният срок, за който ЕС наложи първата серия санкции на Русия, след като тя окупира Крим. Следващите месеци изтичат скороковете на всички следващи серии санкции. Двадесет и осемте трябва да решат дали и как ще ги продължават.
Другата страна на въпроса е финансовата подкрепа за Украйна, която твърди, че ще се нуждае от повече средства извън 17-те милиарда долара заем от Международния валутен фонд и 11-те милиарда евро пакет за икономическа подкрепа от ЕС, 8 милиарда от които са заеми.
Неизбежно успоредно с украинската криза лидерите ще обсъдят и задълбочаващата се финансова криза в Русия и евентуалните ѝ политически последици, посочи представителят. Тази тема обаче няма да намери място в заключителния документ от срещата.