Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Гърция – стрес тест за Европа

Юнкер отписа Ципрас, посъветва гърците да изберат ЕС

Juncker and Tsipras 3 June 2015 VIP corner

Юнкер (вдясно) и Ципрас, докато още преговаряха по-рано този месец. Снимка Европейска комисия

Ако отношенията между Европейската комисия и правителство на страна-членка се повредят необратимо,  ще познаете това по обстоятелството, че Комисията престава да говори на властите на тази страна, а се обръща към народа ѝ.

Това се случи в понеделник на Гърция и на министър-председателя ѝ Алексис Ципрас. Юнкер призова гърците да гласуват против него в насрочения за неделя референдум и за предложенията на ЕС и ЕЦБ и МВФ да ги измъкнат от безизходицата, до която крайнолявото правителство на СИРИЗА ги докара.

С други думи, Брюксел отписа Ципрас и каза на народа му, че в неделя ще избира дали му е по-мила Европа или СИРИЗА. Тази алтернатива съдържа презумпцията, че СИРИЗА не е проевропейска партия. Комисията престава да гледа на управляващите в Атина като на европейски партньор и ги класира там, където социолози и полититолози отдавна ги слагат – при антисистемните, антиевропейските групи, при политическата патология на кризата. Тези няма да ви изведат от нея, поне не с наша помощ, е подтекстът на посланието.

Каквото и да стане оттук нататък, е ясно, че взаимното доверие – вече дори за пред хората – е загубено. Ципрас и правителството му  са в изолация. Тя все още е само тяхна, но не на дълбоко задлъжнялата им и технически фалирала страна. Ако много държите на Ципрас, в изолация скоро може да се окажете всички, за мое и за ваше дълбоко съжаление, каза днес на гърците Юнкер.

Следвайки гръцкия премиер, председателят на Комисията вдигна залога до последно. Първият заложи съдбата на страната си. Вторият – целостта на Еврозоната и бъдещето на ЕС. Картите се очаква да бъдат свалени на референдума в неделя. Ако спечели “да”-то, Ципрас е пътник, а за Гърция има надежда. Ако обаче спечели “не”-то, тя и ЕС се отправят в различни посоки пълни с неизвестности, като рискът за Гърция е неизмеримо по-голям.

Предложението на Юнкер към гърците е от жанра, “на което не може да се откаже”. Но това не  го прави изнудване, както твърди СИРИЗА. То е констатация на факта,  че те нямат друг разумен изход и правителството им ги доведе дотук, отхвърляйки ред компромиси. Извън ЕС страната им е обречена на рязко обедняване и политическа нестабилност. Гърците добре го осъзнават, ако се съди по сондажите на общественото мнение. Техните избраници минаха границите на рационалното и в авантюрата си да направят “пролет”, поставиха на карта бъдещето да страната си.

Това, което ми се струва, че политиците в т.нар. “стара Европа” недостатъчно осъзнават, е дълбоко конфронтационната и деструктивна природа на партии като СИРИЗА. Те не могат да съществуват без класов враг и дори той да отсъства, си го измислят. Затова с тях не могат да се водят рационални преговори. Техният екип не идваше в Брюксел за сделка, а за победа, за подвиг, след който да се върне у дома със Златното руно. План романтичен, митологичен, но напълно нереалистичен и несъвместим с днешна Европа като идеал и като реалност.

С Гърция Европа днес научава горчив урок. Тя допусна едно общество да се деморализира и радикализира дотам, че такава партия да дойде на власт. Нека си спомним резултатите от изборите на 25 януари – крайнолевите – първи, крайнодесните (нацистката”Златна зора”) – трети. Ляво- и дясноцентристите – натикани в ъгъла (за което те самите носят основната вина). Дясна еврофобска партия стана коалиционен партньор на крайнолявата, номинално “проевропейска”. Никой, нито в Брюксел, нито в националните столици, не събра кураж да каже публично, че това е политически Франкенщайн. И че той дължи на 18 държави, ЕЦБ и МВФ 320 милиарда евро. Дотам стигна малоумната политическа коректност.

Когато крайната десница спечели изборите в Австрия през 2000 година, ЕС заплаши да изолира страната и да я лиши от право на глас. Той принуди победителя, покойния вече Йорг Хайдер, да се откаже да стане канцлер. Когато в Гърция триумфираха крайната левица, фашизоидите и еврофобите, ЕС “си отбеляза демократичния избор на гръцкия народ” и безсмислено преговаря пет месеца с неговия обясним, но патологичен резултат.

Политици и лидери, които само са чели за комунизъм, но никога не са го изпитвали на гърба си, подцениха риска СИРИЗА. Ако ЕС ще се реформира, му трябва “антивирусна програма” срещу подобни политически зарази, както на ниво съюз, така и на ниво държави-членки. Явно е, че естественият имунитет дори в демокрации смятани за утвърдени понякога не сработва, ако ситуацията е екстремна.

Европа, колкото и да е толерантна и плуралистична, ще се наложи един ден да приеме, че партии като СИРИЗА, независимо от декларациите им, от номиналната страна на манифестите им, са несъвместими с пазарната икономика и с демокрацията по простата причина, че няма демократичен, мирен и безопасен начин да се натрапи на обществото илюзия.

Европа  ще трябва да признае, че на практика партии от рода на СИРИЗА са неокомунистически, независимо за какви се представят. Не съществува причина те да  бъдат третирани различно от неофашистките и от неонацистките.  А ако такава партия управлява европейска държава, възниква въпросът какво прави тази държава в съюза? Не трябва ли той освен вход да има и отходна шахта? И ако не може да рециклира червения и кафевия боклук, ще го изхвърля ли, или ще го оставя да се трупа и да трови всички?

Източна Европа знае от собствен опит какво означават тези партии, но никой не я пита. Когато се сетят да я питат, вече ще е късно. Отделен въпрос е, че част от Източна Европа, например България, още не си е направила лустрацията си и е вирусоносителка. Но и като такава би била полезна, споделяйки опита си с лявата патология.

 

Leave a Reply