Гръцкият премиер Алексис Ципрас (вляво) предупредил председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, че парите на страната му свършват и опасността от дефолт е реална. Снимка: архив на Европейската комисия.
Гърция все по-трудно посреща плащанията по дълга си и опасността да фалира е съвсем реална, призна днес правителството в Атина след публикации по темата в местните и в световните медии.
“Ние показахме, че можем да плащаме задълженията си досега с голяма трудност, не крием това”, заяви в Атина правителственият говорител Гавриил Сакеларидис.
По-рано атинският всекидневник “Катимерини” съобщи, че в специален меморандум миналата седмица гръкият премиер Алексис Ципрас е предупредил изпълнителната директорка на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, че страната му може да не успее да направи вноската от 750 милиона щатски долара дължима на 12 май. В крайна сметка Атина я плати, изпразвайки резерва си в сметките на МВФ.
Изтеклият до “Channel 4 News” меморандум предупреждава Лагард, че Атина няма да може да направи следващата вноска дължима на 5 юни, ако не постигне сделка в продължаващите преговори с кредиторите – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. В тях още липсва съгласие по основни въпроси – реформите в пазара на труда, пенсиите, колективното трудово договаряне и размера на бюджетния излишък на правителството тази година.
Говорителят на Комисията Маргаритис Схинас днес нито отрече, нито потвърди, че Ципрас е писал за опасността от дефолт и на председателя ѝ Жан-Клод Юнкер. Юнкер и Ципрас са в непрекъснат контакт, но са се споразумели да не правят публична комуникацията си, каза горителят.
“Както Еврогрупата заяви миналата седмица, още време и усилия са необходими, за да се преодолеят различияа по откритите въпроси”, каза Схинас. “Приветстваме ангажимента на гръцките власти да ускорят работата си с институциите с оглед да постигнат успешно приключване на прегледа навреме. Конструктивните контакти продължават и се отбелязва напредък, макар все още бавно”.
Говорителят беше скептичен към вероятността Гърция да изтръгне компромис от кредиторите си на среща на върха на Източното партньорство на ЕС в латвийската столица Рига на 21 и 22 май. Там ще присъстват държавни и правителствени ръководители на всички 28 страни-членки на ЕС и вероятно въпросът за положението на Гърция може да бъде обсъден успоредно с официалната програма.
“Каквото и да се случи в Рига, то не може да замести нуждата да се преодолеят различията”, каза Схинас.
Според британския “Дейли Телеграф” Юнкер е подготвил компромисно предложение, според което от Гърция ще се изисква бюджетен излишък в размер на 0,75% от БВП вместо първоначалните 4,5% от БВП тази година както и реформи на пазара на труда и данък върху недвижимата собственост, срещу които тя да получи финансиране от 5 милиарда евро през юни. Най-болезнените мерки ще бъдат отложени за октомври, предвиждал още компромисът. Атина очаква транш от 7,2 милиарда евро от програмата за финансово подпопомагане.
Гърция не може да плаща дълга си без спасителните заеми, които получава Еврозоната и МВФ. Те обаче са замразени от миналия август заради спрелите реформи в страната. Институциите отказват да ги подновят, без положителна оценка на досегашния преглед на реформите, която предполага гръцкият парламент да приеме, а правителството да приложи закони за тях. Те обаче в значителна част биха противоречали на предизборните обещания на управляващата крайнолява СИРИЗА. Парламентарната ѝ група е разделена за евентуален компромис кредиторите. Кабинетът в Атина вече посегна на бюджетите на местните власти и на държавните предприятия, за да посреща редовно вътрешните и външните си финансови задължения.
Сегашното споразумение с кредиторите изтича на на 30 юни и срокът за постигане на сделка е дотогава. Ципрас обаче дал да се разбере, че страната му няма да може без спасителни заеми много по-рано.
Ако Гърция обяви неплатежоспособност, тя най-вероятно ще трябва да напусне общата валута, което потенциално може да предизвика политически трус в ЕС и да подкопае доверието в еврото. Анализаторите обаче са склонни да не преувеличават финансовия ефект от т.нар. Grexit (гръцко напускане на еврозоната – б.а.). Според тях той едва ли би застрашил стабилността на еврото, тъй като за разлика отпреди пет години то вече има постоянен спасителен фонд, основите на банков съюз и ЕЦБ започна програма за изкупуване на държавни облигации, за да стимулира икономическия растеж.