Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Възхвала на кебапчето

Много съм разстроен. Снощи, както си седях на диванчето и гледах политинформацията по “Референдум”, всичките партии вкупом викат, че се отказали от предизборните кебапчета и минали изключително на идеи. Демек, яденето свърши, остават само глупости. Това се казва остеритет.

Някои от участниците в снощния “Референдум” ги познавам лично. Знам, че обичат кебапчета. Поради что ся срамят тогава? Чунким цял живот трюфели са яли. Един Станимир Илчев отговори честно: “Чакайте да видим къде ще зацвърчат скарите”.

Ако толкова ги е гнус от грил-пропагандата, да заповядат в Брюксел. Тук няма конференция без коктейл. И най-стиснатите черпят поне кафе и кифла. Защото агитацията на гладно е срам за агитатора, риск за пропагандиста и провал за организатора.

Що не питате например евродепутатката от БСП Илиана Йотова, която се кандидатира за вицепрезидент в двойка с о.р. ген. РуменРадев, барбекю се как пече и шампанско как тече в Европейския парламент? Що не я питате как всеки от 751 евродепутати има отделен бюджет да гощава в Брюксел до 100 свои избиратели в годината?

Как хвърчат говежди стейкове колкото шапка на посланичка и как се лее бира в брюкселските шантани… Че и хотел за два дни и самолетните билети на посетителите плаща парламентът. Значи за евродепутати може, а за кандидат-президенти не може.

Питайте я и как се хранят журналисти. Не само български. От личен опит го казвам. И за нас си имат бюджет. Колко политически послания минават и колко “медийни партньорства” се раждат между ордьовъра и десерта? А после влизат в телевизора и се кълнат: Кебапчета ли? Отнюд, никогда, до гроба. Ние я караме само на идеи. Човешко е да се лъже, но да се лъже така, е нечовешко.

А да питам ли колко от бюджетите на някои евродепутати – далече не само български – отиват за партиите им у дома и как с това се отблагодаряват за избираемите места в листите? Те за кебапчета ми говорят. Демонизират сочния балкански деликатес, за да отклонят вниманието на публиката от голямата картина.

Кебапчето е органична част от балканската култура, включително – от политическата. То кара избирателя да си каже: тъй ще е тя, а избраникът – туй ще е то. Всички са доволни. На това в Брюксел му викат win-win situation. Какво е situation се сещате. А за win питайте Христо Стоичков. Ако не ви вдигне, да знаете, че е обратното на “люн”.

Кебапчето позволява на избирателя да вдигне очи над всекидневната мизерия и да се вгледа в хоризонтите на своя избраник. То помага на електората да се настрои геополитически. Тогава всичко можеш да му пробуташ – и реактор, и хъб, и генерален секретар, и обикновен генерал.

Хайде да направим два успоредни митинга. На моя аз ще давам безплатни кебапчета. На вашия вие давайте безплатни идеи. Да видим кой ще събере повече публика. Ще станат вече 27 години, откакто чакам идея, която да накара гладния да забрави за кебапчето. Няма.

Нали всички искат да са обединители на нацията? Хайде тогава да предложат нещо, което се радва на по-всеобщо одобрение от кебапчето. Съдебната реформа? Общата селскостопанска политика на ЕС? Или пък Шенген? Защо тогава се срамуват от най-консенсусния фактор, който имаме? Политиците, правителствата, президентите идват и си отиват, то остава.

Не е срамна силата на кебапчето. Срамна е слабостта на идеите. Сектантската диета няма да им вдъхне сила, а само лицемерие. Не е грешно да те почерпят. Грешно е да се продадеш за почерпка. Независимо дали си избирател, чиновник, журналист.

И едно преходно и заключително съображения за снощния “Референдум”. Един другар от БСП, забравих му името, каза за троловете: “Разбира се, че ще ги използват. Но те не могат да променят нагласите”.

Троловете не служат да променят нагласи, а по-скоро да ги циментират. Особено отрицателните.

Те са като мухите от първа глава на “Швейк”:

“Бретшнайдер замълча и разочарован се зае да разглежда празната кръчма.

— Тук едно време бе окачен портретът на негово величество императора — обади се той пак след малко — на същото място, където сега е огледалото.

— Да, имате право — отговори господин Паливец. — Там бе окачен, но мухите го бяха изпосрали, та го вдигнах на тавана”.

Това работи тролът: Сере по портрети, с извинение. Докато се наложи да ги приберат на тавана. Но партиите не се гнусят от него, а от кебапчето. Как да им вярваш?

 

One Response to “Възхвала на кебапчето”
  1. фрунзе Says:

    Остро, интелигентно, актуално! Респект!

Leave a Reply