Ако оставим настрана пандемията и отражението ѝ върху икономиката (които са извънредни обстоятелства), в България тече процес на нормализация.
Младежта и интелигенцията олевяват (това показаха поне протестите миналото лято). Тези групи са в една или друга степен в ляво-либералния спектър в повечето развити страни.
Една от най-протестните, най-младежките и най-интелигентските политически сили, “Да, България”, отива на изборите на 4 април с откровено лява програма: “Повишаване на средната работна заплата до 2400 лв. до края на мандата на управление. Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи. Увеличаване на размера на средната пенсия до 1000 лева до края на мандата”.
Десницата става по-консервативна и по-националистическа, каквато също е в развитите страни. Вижте цялата коалиционна история на ГЕРБ и Обединените патриоти.
Десните правителства обслужват главно едрия бизнес (виж повечето критики към ГЕРБ), което не е задължително нещо лошо, но вдига много шум в ляво-либералния сектор, също както в развитите страни. Отделен въпрос е доколко у нас е регулиран лобизмът.
Архаичните идеологии губят привърженици. БСП е пример за това от десетилетия.
Политиката става все по-скучна и досадна – каквато е навсякъде в развития свят. Пример е започващата предизборна кампания. Тя сама гаси телевизорите.
Кризисните пристъпи раждат екзотика (Слави Трифонов), но така правят и другаде (Бепе Грило, Найджъл Фараж). Екзотиката е временна (като Бареков и Янето например), но понякога оставя по-трайни от самата нея следи (Брекзит).
Вече не обожествяваме Европейския сююз. Имаме си собствен евроскептицизъм (дори в правителството – в лицето на ВМРО). Той има общоевропейски и специфични национални черти.
Накратко, от ден на ден все повече започваме да приличаме на развитите страни и пак не сме доволни.
Причината за недоволството отдавна е известна – ниските доходи. Затова днес всички партии обещават парѝ. Не обясняват ясно откъде ще ги вземат.
По-високите доходи могат да дойдат трайно само от по-висока производителност на труда. По нея България е на последно място в ЕС 47,5% от средната за съюза. Доходите съвсем нормално ѝ съответстват. Никой не казва как да се отлепим от това дъно.