Все по-силно мирише на шести предсрочни избори. Партиите "преговарят" с пропагандни клишета

Вероятността от нови избори изглежда все по-голяма. Да, преговорите за правителство продължават, но шансът да дадат резултат изглежда намалява. Причината за това впечатление е, че разговорът се води с пропагандни тези, а не с практически предложения. А пропагандата се основава главно на митове и на стереотипи. Ето един пример от вчерашен статус на Кирил Петков във Фейсбук по адрес на ГЕРБ (обозначавам пропагандните клишета с получер шрифт): “А сега – сега е време за тяхната отговорност – решение, което или ще придвижи държава напред или ще се върнем в тъмните години на корупцията и евразийско управление”. Трудно е да се види в този език търсене на компромис. Оттук идва усещането, че името на играта не е “направѝ правителство”, а “намерѝ виновен да няма правителство”. Тоест, не сме далече от положението след предишните избори. Разликата е, че сега всички партии осъзнават, че избирателят ще накаже тежко виновника за нов предсрочен вот. Струва ми се, че до момента Бойко Борисов по-успешно играе ролята на търпеливия и отстъпчивия и така печели симпатиите на уморения избирател, за което има природна дарба. Събеседниците му от ПП-ДБ с големите дипломи и блестящи научни кариери напомнят по-скоро капризни и инатливи деца. През повечето от 10-те години, които прекарах в Белгия тя беше в правителствени кризи и в ситуации напомнящи днешната българска, с разликата, че белгийският парламент е хронично раздробен като нашите днес. Там партия се смята за “голяма”, ако има 20-30 места 150-членната долна камара на събранието. Партиите са се научили да не горят мостовете помежду си, да не си лепят етикети, които после правят нормалните им отношения невъзможни. Коалиционните преговори по принцип са неизбежни след всеки избори. Те се водят при пълна дискретност, понякога маратонски. Стигнат ли до споразумение, пълният му текст се публикува и излъченото правителство го изпълнява. Време е и ние да се научим.