Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
Account Suspended
Account Suspended
This Account has been suspended.
Contact your hosting provider for more information.



Ватерлоо

Другият четвъртък е ден Х. На 18 юни се навършват 200 години от разгрома на Наполеон при Ватерлоо от армиите на Седмата коалиция начело с британския фелдмаршал Артър Уелсли, херцог на Уелингтън. Докато артисти и статисти разиграват историческата битка край паметната могила с лъва на 25 километра на юг от Брюксел, в Люксембург ще заседават финансовите министри от Еврозоната, т.нар. Еврогрупа. Това ще бъде друга битка и може би ново Ватерлоо. След 18 юни на крайнолевия гръцки премиер Алексис Ципрас остават точно осем работни дни да приеме исканията на кредиторите и да спаси държавата си от дефолт по външния дълг и евентуално напускане не еврозоната. На 30 юни приключва програмата, която Гърция подписа през 2011 година с Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). От нея ѝ остават да получи 7,2 милиарда евро, които са замразени от миналия август поради липса на реформи. Но дори да има сделка в последния момент, те няма да стигнат. До края на този месец правителството Ципрас има да изплати на МВФ 1,6 милиарда евро. През юли и август следват близо 7 милиарда евро дължими на ЕЦБ. Хазната в Атина вече е изгребана почти до дъно.

Battle_of_Waterloo_1815

“Битката при Ватерлоо” от Уилиам Садлър. Снимка Уикипедия

Вярва ли Путин на сълзи? На 18 юни Ципрас ще е в Петербург. Там ще участва в бизнес форум на т.нар. група БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) и ще разговаря с домакина му – руския президент Владимир Путин. В същото време комисии в гръцкия парламент ще се произнесат след проведени от тях разследвания за натрупването на 350 милиарда евро дълг на страната и за законността на подписаните досега две програми с кредиторите за финансова подкрепа срещу реформи (от които Гърция не направи почти нищо).

Дефолт вече не е табу. Вчера и днес за първи път представители на държавите от Еврозоната са обсъдили официално вероятността за гръцки дефолт, съобщи Ройтерс. Това е станало в Братислава, на заседание на т.нар. Работна Еврогрупа,  която включва заместник-министрите на финансите на страните от общата валута. Те подготвят срещите на началниците си. Според неназовани източници, на които се позовава агенцията, те са разгледали три сценария. Първият е за сделка в последния момент и размразяване на спасителния транш за Гърция. Няколко страни са били скептични към него. Четири месеца не доведоха до сближаване на позициите, едва ли това е възможно за няколко дни. Дори да е възможно обаче, споразумението трябва да бъде ратифицирано от 19 парламента в Еврозоната. Вече няма време за това. Вторият сценарий е сегашната програма да бъде продължена с няколко месеца. Това обаче е невъзможно без поставяне на нови условия от страна на кредиторите, сред които е и МВФ. Неговият екип се изтегли вчера от техническата част на преговорите, позовавайки се на непреодолими противоречия – за пенсиите, данъците, пазара на труда. Какви са основанията да се вярва, че с допълнителни условия споразумение за продължаване на сегашната програма е постижимо? Остава третат възможност – дефолт. “Ако гръцкото правителство не може да приеме факта, че няма лесни решения и че трудните решения просто трябва да се вземат, то е само. Ние не можем да помогнем на Гърция, ако Гърция не иска да си помогне сама”, каза днес председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия пред финладския всекидневник “Хелзингин саномат”.

Щепселът за изкуственото дишане на Гърция е в ръцете на Марио Драги, председателя на Европейската централна банка. Чрез програмата си за спешна ликвидна помощ (ELA – Emergency Liquidity Assistance) тя поддържа гръцките банки платежоспособни. Спре ли я, Ципрас ще се види принуден да въведе капиталов контрол, т.е. да спре или да ограничи достъпа на гърците до влоговете, които те масово теглят, откакто той взе властта през януари. Досега ЕЦБ е одобрила 83 милиарда евро спешна ликвидна помощ за гръцките банки. Тя няма пряка връзка с платежоспособността на правителството. Ако ЕЦБ преценява, че банките са здрави, може да я продължава. Но помощта се отпуска срещу залог от гръцки правителствени облигации, чийто рейтинг е в най-ниските нива и вчера Стандард енд Пуърс отново го понижи. Ако страната фалира, той влиза в категорията “дефолт”, което прави облигациите негодни за залог. Всъщност докога може да ги приема решава управителното тяло на ЕЦБ. Оттук то държи щепсела на правителството на Ципрас. Принуди ли го да отреже достъпа на гърците до парите им, широката обществена подкрепа за кабинета на крайнолявата СИРИЗА и националистите от партията на “Независимите гърци” може бързо да се изпари.

Блъф. Ципрас досега се опитваше да експлоатира страха на Европа, че последиците от отпадане на членка на Еврозоната са трудно предвидими. Не се знае как биха реагирали финансовите пазари, какви ще са политическите ефекти за ЕС, особено предвид и предстоящия референдум за това дали Великобритания да остане в ЕС. Ципрас продължава да твърди, че иска Гърция да остане в Еврозоната, но не при условията на кредиторите, и да плаши останалите лидери, че ако оставят страната му да отпадне, това ще е началото на края на еврото. Според него пазарите веднага биха атакували облигациите на останалите дълбоко задлъжнели страни от Еврозоната като например Италия. Рейтинговата агенция Мудис обаче вчера докладва, че досега тревогите около Гърция не се отразяват на доходността (лихвата) по техните дългове. За разлика отпреди четири години, днес Еврозоната има постоянен спасителен фонд (Европейски механизъм за стабилност), който може да посрещне шокове в останалите членки на общата валута. Създаденият в основни линии банков съюз пък прекъсва връзката между евентуалните загуби на банките в ЕС от гръцките облигации (ако страната фалира) и суверенните дългове. Тези загуби вече не се покриват за сметка на нов държавен дълг, а от фонд за преструктуриране на банки в рамките на банковия съюз, който банките пълнят с отчисления от печалбите си. На три последователни срещи с лидерите на Германия и Франция, Ангела Меркел и Франсоа Оланд и с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер Ципрас се опита политически да уреди преференциална сделказа страната си – встрани от принципите на досегашните бейлаути. Партньорите обаче не мигнаха пред блъфа му. И вчера Меркел му каза, че не му трябва договорка с нея и с Оланд, а споразумение с кредиторите. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск беше още по-прям. Той го посъветва да зареже покера и да бъде реалист. Има ли обаче Ципрас път към компромис в последния момент? Освен че такъв компромис технически става все по-малко възможен, той противоречи и на обещанията, с които СИРИЗА спечели изборите. Това бяха обещания за една илюзорна Европа – на безплатния обяд. След пет месеца избирателите на харизматичния млад лидер ще разберат, че той ги е излъгал и ще се изправят пред цената на илюзията. Освен изолацията от пазарите и в Европа, твърде вероятно е да познаят отблизо какво е български жизнен стандарт.

За Европа обаче гръцки дефолт би бил също поражение. И то би било най-малко от всичко финансово, макар загубите от неплатения дълг да бъдат болезнени. ЕС може да понесе както тях, така и евентуалното забавяне на все още крехкото си икономическо възстановяване. Евентуално излизане на Гърция от еврото веднага поставя правен казус: може ли тя да остане членка на ЕС? Според някои тълкувания не може, защото процесът на евроинтеграция е необратим. Лисабонският договор предвижда единствено процедура за напускане на ЕС. Няма процедура за излизане само от еврото. То е степен на интеграция, от която няма връщане назад. Ако искаш назад, напускаш съюза. Досега ЕС не е губил своя членка. Досега той е имал само вход, не и изход. Пред входа му винаги е имало и още има опашка. В най-песимистичния сценарий обаче Гърция би създала прецедент за излизане от мечтаната от милиони световна зона на стабилност и относително най-високо качество на живота. За първи път антисистемна партия би успяла да откъсне жива плът от Европа. В чии ръце би попаднала тя, не е трудно да се досетим. Ципрас ще му е на гости другата седмица. Голям въпрос е готови ли са гърците да приемат такава промяна и изобщо осъзнават ли накъде вървят? Готова ли е ѝ Европа да загуби своя стратегическа територия на Балканите и в изтоточното Средиземноморие? Едва ли е готова. И за да го избегне, не ѝ остава друг план “Б”, освен да дръпне щепсела на Ципрас, не на Гърция. Иначе следва Ватерлоо.

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta