След като отминаха всенародните трепети около триумфа на Крисия, поражението на Пулев, срама на националния по футбол и възможната смяна на Любо Пенев като негов треньор, можем да помислим и за някои грижи от втори ред. Например за икономиката.
Иде Коледа. А с нея – и денят, в който Жан-Клод Юнкер трябва да ни покаже, откъде ще намери 300 милиарда евро, за да извади европейската икономика от маразма.
Жан-Клод Юнкер обеща 300 милиарда евро инвестиции, но не каза, откъде ще дойдат.
Когато Европейският парламент го избра на 15 юли, председателят на Комисията обеща, че с тези пари, предимно от частния сектор, ще възстанови инвестициите, растежа, работните места в Европа.
Това не е план за другите в Европа. Той е и за България. Европейският растеж се очертава като хилав – 1,3% за целия ЕС и 0,8% за еврозоната тази година. Съоветно – 1,5% и 1,1% догодина. Българският се очертава още по-хилав – 1,1% тази година и 0,6% догодина.
Очаква се елементи на плана Юнкер да станат известни още другата седмица, а среща на върха на ЕС да го обсъди в цялост на 18 и 19 декември.
От днес европейските партии започнаха да се упражняват на тема: Какво щях да направя за икономиката, ако бях Юнкер? Първи беше лидерът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстадт. Председателят на европейските социалисти Сергей Станишев възнамерява да обяви своите идеи утре.
Ги Верхофстадт обяснява как ще рестартира европейската икономика.
Какво представлява планът Верхофстадт?
Той има три елемента: Европейски инвестиционен фонд, европейски данъчен стимул и ускорена пазарна реформа.
Европейският инвестиционен фонд трябва да привлче 700 милиарда евро чрез емисии на облигации и да ги вложи в енергийни, транспортни, екологични и технологични проекти.
За 80 на сто от инвестициите трябва да има частни гаранции,а за 20 на сто – публични, които се разпределят както следва: По 8% от правителствата и Европейската инвестиционна банка и 4% от Европейския механизъм за финансова стабилност.
Данъчният стимул означава, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) поема финансирането на публични инвестиционни проекти в държавите-членки, при условие че те намалят с размера на тяхната стойност данъците върху гражданите и малкия и средния бизнес. Според Верхостадт за целта няма нужда да се увеличава капиталът на банката.
Това не означава държавите да поемат нов дълг към ЕИБ, а тя пряко да финансира проектите и да си връща инвестицията с приходите от тях, уточни той на пресконференция днес. Държавите ще трябва да доплащат, ако възвращаемостта от обектите е под очакваната.
Европейската комисия трябва да има последната дума по стратегическата значимост на проектите, а ЕИБ – по икономическата им жизнеспособност, каза още Верхофстадт.
По този начин той се надява да свали данъчната тежест в ЕС с 200 милиарда евро през 2015 година. Това би освободило пари за потребление и инвестиции, които да задвижат икономиката.
Правителствата получават достъп до фонда и до данъчния стимул, само при условие че правят структурни реформи и че не се променят правилата за дефицита и публичния дълг. Това е третият елемент на плана.
Националните реформи трябва да вървят ръка за ръка с изграждане на общ европейски енергиен, транспортен, капиталов и дигитален пазар.
Верхофстадт се похвали, че заместникът на Юнкер по икономиката Ирки Катайнен го поканил да обсъдят заедно идеите му.
И Станишев има идеи. Ще ги разберем в утре.
Снимки: Веселин Желев