Българската икономика е пораснала с 2,2% през миналата година спрямо предишната и растежът през тази година ще се забави според публикуваните днес зимни икономически прогнози на Европейската комисия. Той се е ускорил в сравнение с 1,5% през 2014 година и надминава прогнозата на Комисията от миналия ноември, която предвиди повишение на БВП с 1,7% през 2015 година. Износът и ниските цени на петрола са подкрепящите го фактори. Комисията очаква той да се спадне до 1,5% тази година, когато отслабне влиянието на усвоените еврофондове, а след това да се възстанови до 2% през 2017 година заради повишаване на вътрешното търсене. Прогнозата включва дефлация от 1,1% за 2015 година и от 0,1% през 2016 година и връщане към инфлация от 0,9% през 2017 година. Безработицата за миналата година е 10,1% сравнено с 11,4% през 2014 година и се очаква да продължи бавно да спада – на 9,4% през 2016 година и на 8,8% през 2017 година. Бюджетният дефицит миналата година (2,5% от БВП) е влязъл в 3-процентната рамка на Пакта за стабилност и растеж и ще продължава да се свива – на 2,3% от БВП през 2016 година и на 2% от БВП през 2017 година. Дългът на правителството ще продължава да расте като съотношение към БВП – от 28,2% от БВП през миналата година, на 29,7% от БВП през тази и на 30,7% от БВП през идната. Това съотношение остава едно от най-ниските в ЕС. По-ниско е то само в Естония и Люксембург.
Въпреки ниските цени на петрола и отрицателната инфлация вътрешното търсене остава слабо заради ограничените увеличения на заплатите, коментира Комисията. То се очаква постепенно да измества износа като главна движеща сила на растежа до 2017 година. В същото време прогнозата отбелязва, че “предпазването от риск и неподкрепящата бизнес среда” ще теглят надолу частните инвестиции. Публичните също ще намаляват с приключването на европейски проекти, смята Комисията. Отслабването на еврото, към което българският лев е фиксиран и обстоятелството, че значителна част от износа на България е за страни извън Еврозоната, обуславят неговия растеж. За 2015 година България има излишък по текущата сметка равен на 2,1% от БВП. Предвиждането е той да се свие до 1,5% от БВП през 2017 година с очакваното нарастване на вътрешното търсене. Комисията отбелязва, че положителната тенденция в износа може да подкрепи вътрешното потребление и инвестициите повече от очакваното. В обратната посока обаче ще им действат “геополитическата несигурност и стагнацията у главни търговски партньори”.
Правителството е свило дефицита в бюджета си с 0,3 процентни пункта повече от поставената цел от 2,8% от БВП, отбелязва Комисията. Тя припомня, че през 2014 година недостигът временно беше 5,8% от БВП заради еднократния разход свързан с обезщетяването на вложителите във фалиралата Корпоративна търговска банка. Свиването на дефицита идва от повишение на данъчните приходи, “дължимо главно на подобрено данъчно администриране”, пише в прогнозата. По-нататъшното намаляване на дефицита до 2% от БВП през 2017 година трябва да е главно за сметка на увеличаване на акцизите и на осигурителните вноски догодина и на ограничаване на нарастването на разходите. Брюксел не очаква събираемостта на приходите да се подобри значително оттук нататък. Въпреки намаляването на дефицита спрямо БВП, той заедно с още слабия икономически растеж ще остане главен фактор за увеличаването на съотношението на дълга към БВП, посочва Комисията.
Тя понижи прогнозата си за растежа в Еврозоната тази година на 1,7% от 1,8%, които предвиди през ноември 2015 година. Прогнозата ѝ за 2017-а остана същата като миналата есен: + 1,9%. За целия ЕС тя също остана стабилна: +1,9% тази година и +2% през следващата. Падащите петролни цени, ниските лихви и слабото евро облагодетелстват растежа на европейските икономики, но забавянето на растежа в Китай и в другите възникващи икономики, спадът в световната търговия и геополитическата и политическата несигурност представляват риск за тях. “Европейската икономика успешно се справя с нови предизвикателства тази зима, подкрепяна от евтиния петрол, обменния курс на еврото и ниските лихви”, каза еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси. “Въпреки това по-слабата глобална среда представлява риск и означава, че трябва да сме двойно по-бдителни. Трябва да засилим инвестициите, да увеличим нашата конкурентоспособност по интелигентен начин и да завършим работата по оздравяването на публичните ни финанси”. Растежът в Еврозоната и извън нея далече не е равномерен през миналата година (6,9% в Ирландия и 0% в Гърция; 3,6% в Швеция и 1,8% в Хърватия). Безработицата спада бавно (в Еврозоната: 11% през 2015 година, 10,5% през 2016-а и 10,2% през 2017-а; в целия ЕС: 9,5% през 2015 година, 9% през 2016-а и 8,7% през 2017-а). Бюджетният дефицит в Еврозоната се очаква да се свие до 2,2%, а в целия ЕС – до 2,5% за 2015 година, а тази и следващата година тези стойности да стигнат съответно 1,9% и 2,2% и 1,6% и 1,8%. Съотношението на публичния дълг към БВП в Еврозоната се очаква да падне от пиковите 94,5% през 2014 година (88,6% за целия ЕС) на 91,3% през 2017-а (85,7% за целия ЕС).