Ако от злобата на българина можеше да се прави електричество, щяхме да затворим АЕЦ, да се откажем от Южен поток и да се радваме на пълна енергийна независимост.
Уви, науката още не е стигнала до тези висоти. Но предполагам, че някой „феодален старец“ в БАН работи по въпроса.
А аз, седейки днес в моето задкулисие, измислих начин как да направим пари от хроничното народно недоволство. Защото до момента от него никой нищо не е направил. Само го увеличават.
Най-ценното на българското недоволство е, че е хронично. Каквото и да стане, ние сме все недоволни. Следователно то е възобновяем енергиен източник. По технически причини обаче за момента го разглеждам само като финансов такъв.
Прочетох, че Цветан Василев бил зарязал Пеевски. Ако е вярно, Василев е сбъркал. В Пеевски има още хляб. Който трябва да изядем.
Да, още не знаем как народната ненавист към него да накара крушките да светят и пералните да се въртят. Не можем върху нея да изпържим яйца или да й бучнем мобилния си телефон, за да го заредим.
Можем обаче да й отворим кранчето и от него да потекат пари. Приканвам всички потенциални инвеститори да размислят над следното:
Фабрика за кукли и бухалки. Куклите ще са с образа на Пеевски, а на бухалките ще пише: „Бий олигархията!“
Тези прости и достъпни артикули ще позволяват на всеки, който иска, но не му стиска, да освободи напрежението. Дава пет лева и бие. И не го прибират. И не го бият.
Освен икономически този артикул ще има и значим социален ефект. Хората ще бият олигархията у дома, а няма да излизат за това по улиците.
Освен това ще намалеят случаите на домашно насилие. Мъжете като се напият, няма да бият жените си, а ще бият олигархията. Т.е. – истинския враг.
Олигархът за бой трябва да е гумен. За да носи на бой. И все пак – не прекалено дълго, за да може потребителят, като скъса олигархията си от бой да дойде в магазина и да си купи нова.
На политиците и на фолкпевиците славата е преходна. Затова куклата няма да е все една и съща, а на бухалката няма да пише поименно кого да бият хората. Винаги има кого. Българската политика e фабрика за калпазани – непрекъснато ражда хора за бой.
Като страничен продукт фабриката може да прави касички. Прасе-касичка или куче-касичка е банално. Олигарх-касичка е актуално.
Освен това е възпитателно. На устата на олигарха-касичка ще е цепката за стотинки. И детето от малко ще знае, че ако иска един ден да има парички, трябва всеки ден да храни олигарха-касичка с част от стотинките, които му дават.
А когато един ден му писне да го храни, ще му счупи главата и ще му вземе парите. И ще си купи нещо. От Lafka. Така касичката-олигарх ще учи децата хем на спестовност, хем на гражданска смелост.