Снощи имах работа по-дълго от обичайното и новините от България гледах в една от късните емисии на нейните телевизии. Водещите три заглавия бяха пътнотранспортни – катастрофа на камион в Хаинбоаз, блокада на границата с Гърция и катастрофа на автобус в Македония. Това тук, където живея, би било в хроника. Във въпросната телевизия обаче всичко, което засяга най-много живота на човека и на обществото, беше по-нататък. Четвърта новина – смяна на министъра на образованието. Пета новина – кризата на доверието във Висшия съдебен съвет (прословутият есемес на министър-председателя и отказът му да го коментира). Не мога да си представя, че това тук би престанало да бъде водещото заглавие, преди да има достоверен отговор на въпроса кой е пратил есемеса. По-нататък – икономическата прогноза на Европейската комисия за България се разминава с тази на правителството. Още по-нататък – протести в Гърция и международна донорска конференция за Сирия в Лондон, където е и ръководителят българското правителство. Малко преди края на емисията ни разказват как една риалити персона се бори с анорексията – за време колкото беше отделено на образованието, Висшия съдебен съвет, икономиката и Сирия взети заедно.
Право на всички колеги е свободно да избират и да подреждат новините. То не подлежи на коментар. Но критериите, с които се прави това, подлежат. И моят коментар е: Няма как да живееш глупаво и щастливо едновременно. Или живееш глупаво, или живееш щастливо. Българинът не живее глупаво, защото е нещастен. Той е нещастен, защото живее глупаво в голямото си мнозинство, което демократично избира вечно омразната си власт. Прави свободен, но глупав избор и на другия ден започва да го псува. И така – 26 години до днес.
Не е никаква изненада, че ако са ти най-интересни и най-важни катастрофите по пътищата, един ден и животът ти става катастрофа. И не, не ви разказвам за една от медиите на Пеевски.
А иначе най-актуалната телевизионна публицистика е в забавните предавания и тя все повече измества песните и танците. Разреждат я все още с полуголи балерини, Господ здраве да им дава.
